За книгите,  Новини

ЗНАЦИТЕ НА ОННИК ХАНЕСЯН

Винаги, когато ми възложат задачата да напиша предговор към книга, осъзнавам колко отговорно и важно е това. Твоите думи да бъдат портала към нечия душа.
По същия начин се почувствах и с „Автентичност“ – автобиографията на един човек, когото безкрайно обичам и уважавам – шуменският журналист, хроникьор и общественик Ончо Ханесян.

ЗНАЦИТЕ НА ОННИК ХАНЕСЯН

Има книги, които са като знаци на пътя ни. Мълчаливо ни показват посоката, по която вървим, правейки пътека, лъкатушеща покрай минали и несъстояли се събития; покрай хора, които срещаме и губим; покрай многото ни несбъднати мечти; покрай големите ни надежди и малките ни победи. А всичко това, както осъзнаваме впоследствие (някои – по-рано, други – по-късно, трети – никога), се оказва животът ни.
Пътеката понякога ни се струва тясна, стръмна и трудна. Почти губим посоката и вървим с усещането за „никъде“ в мъглата на отчаянието ни. Имаме чувството, че сме съвсем сами, без помощ и без някого до себе си. Питаме се „Защо точно аз?“, „Как така?“, „С какво го заслужих?“. Усещаме душата си толкова чуплива и ранена.
Друг път имаме чувството, че крачим по най-широкия булевард на света под лъчите на дружелюбното слънце, което озарява щастието върху лицето ни. Изпълнени сме с вяра, оптимизъм и благодарност, защото точно в този момент сме сигурни, че „спасение дебне отвсякъде“, и се усещаме недосегаеми. Струва ни се, че само да се засилим, и ще прескочим и най-високата планина от неприятности, която ни се изпречи.
Разбрали сме обаче, че както и да се чувстваме, през каквото и да преминаваме, не трябва да спираме да вървим, защото едно от най-великите достойнства на живота е това, че той винаги продължава и ние трябва да го следваме. Някои успяват да крачат редом с него. Други подтичваме подире му, но продължаваме и продължаваме.
Озъртаме се и търсим своите знаци, които ни показват посоката, любимите ни грешки, които сме допуснали и от които уж трябваше да се пазим. Вдишваме с пълни гърди Силата, която да ни помогне да запазим увереността си, че има смисъл. Чуваме гласа на опита си, който ни нашепва нещо много важно. Той винаги ни казва важни неща.
Някои от нас, на които е дадено свише, успяват да претворят своите знаци в мъдростта на писаното слово. Така се раждат книгите като „Автентичност“. Едно прекрасно животоописание на шуменския журналист, писател и хроникьор Ончо Ханесян. Автобиография, изпълнена с любов, преклонение и благодарност към самия живот и неговите безценни дарове и уроци.
Винаги съм твърдял, че от всяка една книга хората вземат толкова, колкото могат да осъзнаят и съпреживеят от нея; толкова, колкото могат да поберат в душевната си раница.
В този смисъл от „Автентичност“ можете да вземете за себе си безкрайно много, защото тя е истински тълковен речник на онези, житейските знаци на Ончо, които ще ви помогнат да откриете, осъзнаете и оцените своите собствени и да продължите по пътя си.

Илия Михайлов
Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *