-
Рубрика “ГЕРОЙ НА СЕДМИЦАТА” на вестник Телеграф
Илия, който пише, за да дарява
-
МЪЖЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
Втора глава Сашо беше от хората, които вземаха от живота само онова, от което имаха нужда в настоящия момент, а останалото великодушно оставяха на другите. Живееше така, че да има и за утре – по малко, бавно и предпазливо, някак на забавен кадър. Сякаш дните му бяха коледни сладки, които той подслаждаше, за да му стигнат за по-дълго време. Този навик беше запазил още от дете, когато баща му, в края на всеки месец, след като получеше заплатата си, му купуваше голям млечен шоколад с нарисувана на него крава и му го носеше вкъщи. Сашо го вземаше и дълго го държеше в ръцете си, докато започнеше да усеща, че шоколадът…
-
КАЛЕНДАР
Вървим с г-жа Зима под ръка по сивия булевард на големия град. Около нас като мълчаливи свидетели, подредени в шпалир, са вековните чинари с голи клони, в които вятърът – скитник свири с уста и клати от време на време. – Каква зима си ти? – питам я с разочарование в гласа си, а тя ме поглежда и не казва нищо. – Ще ме прощаваш, но за мен не си истинска зима. – продължавам аз, докато тя мълчи въпросително. – Зима без сняг е като кюфтета без лук. – довършвам, цитирайки великия Георги Русев. Тя отново не казва нищо. Какво ти разбира Зимата от българско кино?! После пуска ръката ми…
-
„Тютюн“ (Димитър Димов), 1951 г.
Тъстът ми, Бог да го благослови, веднъж ми разказа как, когато се качил на връх Ботев, се почувствал с единия крак в Северна, а с другия в Южна България. Почувствах същото, когато препрочетох “Тютюн” на Димитър Димов наскоро. Усетих, че повторно съм изкачил един от върховете на българската литература, застанал между два свята, паралелно съществуващи през четиридесетте години на миналия век в България – Светът на капитала и Светът на идеологията. Първата ми среща бе с оригинала на романа, когато бях още в десети клас и още тогава се влюбих в него, възхитен от богатите описанията, които те изпращат директно на жълтите павета на Стара София. А ако внимателно се…
-
„Окончателна диагноза“ (Артър Хейли), 1959 г.
Две неща си помислих, когато за пръв път кацнахме с жена ми на летището в Лутън, докато чаках бученето в ушите ми да отшуми. Едното беше: „Хей, тук някъде наблизо е стадион „Кенилуърт Роуд“ – домът на „шапкарите“ от Luton Town Football Club!”. После възкликнах наум: „Та това е родното място на Артър Хейли!“ Обичам този мъж и неговите книги! Преди двадесетина години беше първата ми среща с него в неговия „Хотел“. После се поразходих из „Летище“ на „Колела“. Осведомих се за „Вечерните новини“. Запознах се някак съвсем естествено с „Банкери“-те и „Детективи“-те му. Добих представа какъв е този прословут „Живот по върховете“. Опитах от „Опасно лекарство“ и усетих „Претоварване“.…
-
КОЛЕДА
Коледа си ти, приятелю. Ти и всички добри хора по тая грешна земя. Бързай да направиш Добро, защото утре може да е късно! Направи го сега и винаги, когато можеш, не само по празниците! Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „Какъв е смисълът?“ . Със сигурност е трудно да го откриеш днес – във времето, в което живеем. Може би никога не е било по-трудно да повярваш в Доброто, да го подкрепиш, да излекуваш крилете му и да му помогнеш отново да полети. Не знам верният отговор, а и може би няма такъв. Всеки сам решава за себе си, поема отговорности, прави избор, стремейки се към това, към което…
-
МЪЖЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
Първа глава В кухнята на малкия панелен апартамент беше топло. Старият маслен радиатор даваше всичко от себе си, напомняйки за младостта си и най-добрите си дни. Прозорците, заобиколени от пожълтели тапети, дори вече бяха изпотени. А вятърът-бездомник се блъскаше упорито в тях от външната им страна като нахален глупак, който не разбира от дума и си търси белята. Чуваше се как чешмата в стаята капе от време на време върху някоя от неизмитите чинии в мивката. Пригласяше ѝ спокойното равномерно дишане на Мишо, който спеше на леглото до масата, завит с избеляло родопско одеяло, което мaйка му беше купувала с толкова любов за чеиза му. Календарът на стената, рекламиращ някаква…
-
„The Lives of Brian“ Брайън Джонсън, 2022 г.
Беше преди около 35 г. Аз бях десетгодишен, когато в един един студен зимен ден брат ми, Бог да го благослови, донесе отнякъде малък еднокасетъчен касетофон SHARP и няколко пиратски касети, записани нелегално кой знае в коя кухня или хол на някой панелен блок. Помня една от тези касети – беше марка TDK и имаше грозен надпис със син химикал на обложката – AC/DC. От страна „А“ пишеше “Bon”, а от страна „Б“ – “Brian”. Не знам защо, но пуснахме първо страна „Б“ и тогава чух едно странно дрезгаво крещене, което ми хареса веднага. Въпреки това си помислих, че човекът, който пее като че ли току-що си е затиснал кутрето…
-
Благодаря на приятелите от Телемедия
Отразиха представянето на книгата в Пазарджик тук. https://telemedia.bg/web/files/news/31359/video/KNIGA_ILIA_MIHAILOV.mp4
-
ПА1-Медия отрази представянето на “Приближаване”
Учителят Илия Михайлов дари 1500 лв, събрани от представенета на книгата му „Приближаване“, на онкоболна жена