Блогът на Илия Михайлов

10.11.19 г., Ливърпул, Англия Ниското ноемврийско слънце вече се показва над студената ясна сутрин в Мърсисайд. От вчера сме тук, но аз все още чувствам, че съм сбъднал мечтата си наполовина. Как така ли? Ами така. Просто е – това означава да си в града на Liverpool FC, а все още да не посетил “Анфийлд Роуд”. Ставаме с Валка и се измъкваме по най-бързия начин от хотела. Неделя е. Днес е дербито с Manchester City. Както казват тук, на Острова, “Matchday”. Празник за всички. Вървим пеш през града, който вече е буден. Спираме за момент на Ройъл Албърт док и гледаме мътните води на р. Мърси, които студеният вятър на…

Това беше любов от пръв поглед. Влюбих се в него още тогава – в онзи топъл съботен октомврийски следобед в края на 80-те. Запознахме се там – на “Любен Шкодров”, който днес всички наричат “стария стадион”. Вуйчо ми бе този, който ме доведе тук – под клоните на могъщите тополи, обградили футболното игрище като последната стража. Още тогава обикнах този отбор. Помня морето от хора на този мой първи мач. Те се вълнуваха, съпреживяваха шумно всичко, което се случваше на терена – всеки тъч, фаул, корнер. Разпалено наставляваха страничния съдия. Ако се случеше някое негово отсъждане да не им хареса, следваха такива пожелания за жена му и дъщеря му, че…

Подкрепям Англия от 1986 г., СП в Мексико. От тогава до днес, за мен има само един треньор на „Трите лъва“ и това е сър Боби Робсън. Този джентълмен със сини очи и чаровна усмивка на денди не успя да напише златна страница в историята на отбора – шанс, който имаше Алф Рамзи през 1966 г. Въпреки това, в годините, в които водеше Англия  (1982 – 1990 г.), отборът играеше премерен и класен футбол. Сър Боби сякаш бе успял да намери баланса между британския хъс и непоколебимост и европейския си опит от „Порто“, „ПСВ Айндховен“ и „Барселона“. Не, той не успя да спечели световната титла в Италия през 1990 г,…