Кино и театър
-
“ДИАДА” – ТОЗИ ФИЛМ БОЛИ МНОГО
Финалните надписи на ДИАДА / DYAD movie вече са на екрана. Осветление. В изпълнения до край киносалон е тихо, много тихо. Хората бавно стават от местата си и се обличат. Погледите им сякаш се избягват едни други. Нашите с Валка също. Усещам в очите си сълзи, а в сърцето си гняв и болка. Искам да изкрещя много силно, че това не е истина, но не знам как и на кого. Не мога да го направя. Крещя без думи в себе си и усещам как ехото се блъска в стените на душата ми се връща обратно. Също като вятърът, който не спира да беснее отвън. А и няма смисъл, защото през…
-
Моят урок от Блага
За всички онези, които не спират да богохулстват срещу българското кино. За всички онези, които не спират да повтарят, че то е „мъртво“, че „вече няма такива филми и такива актьори“ и други подобни – все в този смисъл. Идете и гледайте Уроците на Блага / Blaga’s Lessons. Филмът е меко казано „разтърсващ“. Още от самото начало, с първите сцени, усещаш как една невидима ръка те хваща за гърлото и леко започва да те стиска. В очите ти напират сълзи, в сърцето ти опитомена болка, а в душата ти става толкова тихо, че можеш да чуеш как неудобните истини, сред които живеем, се спотайват в гардероба на нашия собствен човешки…
-
“Солунските съзаклятници”
Помня първия път, когато се почувствах така. Беше преди доста години, когато за пръв път гледах “Мера според мера” с великия Руси Чанев. Усетих как нещо в душата ми бушува, кипи и се бунтува. Искаше ми се да грабна манлихерата и да последвам Гоце, Яворов и другите български “херои”, решили да “похарчат” най-скъпото, което имат – живота си, в името на това, в което вярват. По-късно осъзнах, че това е буйната кръв на дедите ми по майчина линия, която тече във вените ми и ме свързва с тях – българи от Македония, които след Балканските войни (1912-1913 г.) търсят спасение в Отечеството си. По същия начин се почувствах и снощи,…
-
Откриване на паметната плоча на Георги Парцалев (1925 – 1989)
На тържествена церемония вчера в гр. Левски бе открита паметна плоча, посветена на великия български актьор Георги Парцалев (1925 – 1989). Това е поредната такава инициатива на Емил Йорданов – меценат и любител на българското кино. Присъстваха кметицата на гр. Левски Любка Александрова, заместник-министъра на земеделието Георги Събев, кметове на съседните населени места. Поздравителни писма изпратиха Лили Иванова и Президента на Република България Румен Радев.
Може да ви хареса и
“Завръщане в Брайдсхед” (Ивлин Уо)
Сериалът “Румбата, аз и Роналдо”
Докоснах се до Мариус
-
“Господин Ибрахим и цветята на Корана”
Иска ми се някой ден да срещна достатъчно опитен и напреднал в занаята вълшебник, който в пристъп на великодушие и човеколюбиво снизхождение да ме попита: “Мъжки, кои са онези пет неща, които вече си преживял, но би искал пак да ти се случат?”. Едно от тях, сигурен съм, ще бъде да изживея отново онова, което ни се случи през 2019 г. с Valantina в Драматичен театър-Пловдив с моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” по Eric Emmanuel Schmitt Тогава писаното слово на Шмит оживя пред нас, превръщайки се в най-висока проба изкуство благодарение на великия Мариус Донкин. Искам отново да видя еврейското момче Момо, което тича плахо към проститутките на…
-
“Петя на моята Петя”
Има моменти, в които ти се иска да кажеш на света толкова много неща, да ги изкрещиш или поне тихо да ги прошепнеш. Чувстваш себе си като кълбо от емоции и впечатления – същото като кълбото на баба ти, с което ти плете любимите вълнени чорапи. Отваряш уста, за да опиташ, но нищо не се получава. Тишина. Думите ти са насядали безмълвни около теб като уморени ученици край лагерен огън и не ти остава нищо друго, освен да помълчиш заедно с тях. Така се чувствам сега – няколко минути, след като изгледах Петя на моята Петя Ако все още не си гледал този филм, направи го! Може би ти ще…
-
“В сърцето на машината”
Не! Българското кино не е мъртво и не е на командно дишане, както продължават да твърдят все още някои. То е живо и диша с пълни гърди, създавайки отново незабравими сюжети и персонажи, правейки щастливи всички нас – неговите почитатели. В сърцето на машината на режисьора Мартин Макариев е поредното неоспоримо доказателство за това. Блестящ актьорски състав: Александър Сано (Alexander Sano), HRISTO SHOPOV.com, Ивайло Христов, Igor Angelov / Игор Ангелов, Юлиан Вергов, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Валери Йорданов и Bashar Rahal – Башар Рахал Субтитрите към филма в първия момент ти се струват разсейващи, но веднага осъзнаваш колко нищожно усилие се изисква от теб да излезеш от зоната…
-
Урок-трибют “Баш майстора завинаги! Спомен за Кирил Господинов”
Урок-трибют на тема “Баш майстора завинаги! Спомен за Кирил Господинов” (27.10.21 г.) На 27.10.21 г., от 17.30 ч., проведохме нашият специален урок-трибют, с който почетохме паметта на един от обичаните български актьори – Кирил Господинов (1934 – 2003). Посветихме тази наша специална инициатива на 1-ви ноември, защото за нас той е истински съвременен български будител. Първоначалната идея беше това да е съвместна инициатива на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик и РБ „Никола Фурнадджиев“ гр. Пазарджик, където трябваше да се проведе и самото мероприятие. Влошената епидемична обстановка обаче наложи да преминем към онлайн формат в платформата „Майкрософт Тиймс“. В урока се включиха 12 ученици от 7-ми, 11-ти и 12-ти клас. Всеки…
-
ТЯ
Посвещавам на Цветана Манева Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, “вечните” въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в едно цяло някъде на хоризонта с безкрайната небесна синева. Та чак до…
-
Сериалът “Румбата, аз и Роналдо”
За мен “Румбата, аз и Роналдо” (2019 г.) на БНТ е поредното доказателство, че правенето на успешни детско-юношески сериали в българското кино е като карането на колело – не се забравя. Напротив – усъвършенства се с времето. Още повече, че тези осем серии на режисьорите Станислав Тодоров – Роги и Александър Косев, са колкото за деца, толкова и за възрастни. Напълно в духа на добрите ни традиции. Няма смисъл да изброявам заглавия. Твърде много са. Всъщност, сега си давам сметка, че ние – любителите на българското кино изкуство, сме доста разглезени, имайки се предвид високата летва, поставена през годините назад от редица любими ленти, които отдавна са се превърнали в…
