Блогът на Илия Михайлов

Днес Бон Скот, ACDC (1946 – 1980) ❤ щеше да празнува своя рожден ден. За съжаление нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

Иван Керезов е роден на 15 юни 1951 година в Пазарджик. Родителите му Стоянка и Георги Керезови са работници.  Баща му за кратко е председател на мебелна кооперация “Свобода”. Има сестра Гинка Керезова-Кеворкян, юрист по професия. Иван завършва с отличен успех ОУ “Георги Брегов” и гимназия “Константин Величков” през 1969 година. През есента на същата година е приет в Софийския университет ” Климент Охридски”, специалност “История”. Там негови преподаватели са най-добрите за времето си и свободомислещите историци в страната. Завършва през януари 1974 г. с профил – „Нова и Най-нова история“. Мобилизиран е в НШЗО “Христо Ботев” в Плевен до 30 септември 1975 година. След уволнението си постъпва на работа…

Илия Матакиев е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ми Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. Роден е на 09.06.1872 г. в Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на…

  Младен Павлов (1848-1935) е роден в гр. Видин. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874—1876 учителствува в няколко селища в Оряховско. През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви сигнали да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и…

Едно невероятно обяснение в любов към Пловдив от Нери Терзиева (1952 – 2022) “И все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. Времето в най-стария жив европейски град тече по-бавно. Добавям машинално повечко звук „и“, вместо „е“, вече съм с тилифон, по който проверявам дали децата са се справили с матиматиката. Илиминтарно…

По повод 2 юни – Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Нека се знае. Нека се помни. И това е история. Годината е 1897. България вече е свободна. Христо Ботев е национална светиня. Стиховете му се изучават и рецитират. Улици и площади носят неговото име. Младата българска държава има нужда от своите герои. През същата година, в IX-то ОНС, се получава прошение от Иванка Ботьова Петкова – престарялата майка на поета. С него тя моли да й бъде възстановена спряната предишната година пенсия от 100 лв., „защото това е единственото средство, с което преживявах сетните си години“. Подписано на 16.12.1896 г. На свое редовно заседание от…

В Международния ден на детето (1 юни) Ви припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. В Международния ден нa детето… Татяна Савичева (1930 – 1944) е ученичка, която живее в Ленинград по време на 900-дневната блокада на града в хода на Втората световна война (1939 – 1944). Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини. Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германското нахлуване в СССР на 22 юни проваля техните планове. Всички с изключение на…

По обяд, на 29-ти май 1453 г., след двумесечна обсада на Константинопол, османците най-после извършват пробив при Керко порта, намираща се между Теодосиевите и Влахернските стени, където вече не достигали бойци за отбраната. Междувременно се разиграл епизодът, описан от Мехмед Нешри, в който тежко раненият Джовани Джустиниани бил изтеглен от боя от своите войници, които също напуснали полесражението. Това довело до пълна дезорганизация на защитата, а когато нарочно подготвени султански войници подели вика „Градът е наш!“, това напълно сломило бойния дух на византииците. В този тежък за Константинопол час, последният византийски император Константин XI Палеолог се сражавал като обикновен пехотинец на първата бойна линия. Виждайки загиващата си империя, вероятно последният…