Блогът на Илия Михайлов

Както вече обявих, подготвям моята първа поетична книга, но повече за това – когато му дойде времето. Споделям тук едно от стихотворенията, които ще влязат в нея. То е посветено на 160-годишния юбилей на моето училище – СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ „ЧИКСАЛЪН“ В съня си тичам с босоногите хлапаци с ожулените колене и вехти ризи по улиците прашни край Марица и пълни с плод черешови градини. Над нас се рее шарено хвърчило, а слънцето се смее във косите ни. Небето синьо също ни се радва. Това е то – небето на дедите ни. Зад нас се чува тропот на копита. Дръгливо конче тегли стар файтон. Усмихнат…

До този момент на всички нас, които се интересуват под една или друга форма от краезнание и по-конкретно от рода Брегови, беше известна само една-единствена снимка на Георги Брегов (1840-1884). Заедно с него и един портрет, правен въз основа на нея. Месец февруари обаче се оказа съдбоносен. Първо „изплуваха“ снимки на сестрата на Георги Брегов, която е и другото от осемте деца на фамилията – Божия, правени във Виена, през 1878 г. А вчера получихме и снимка на самия Георги Брегов, за която никой така и не подозираше, че съществува. Бързам да уточня, че всичко това стана възможно благодарение на г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“, който се свърза…

Помня, че последният път, когато настръхнах от вълнение, беше моментът, в който видях прекрасното незрящо дете Радмила (тогава първокласничка в моето училище) как движи пръстчето си по лист с релефни точици, разпръснати симетрично. Майка й обясни, че това са посланията на Апостола на българската свобода Васил Левски, които предната вечер Радмила е изписвала на брайл. Усетих как някаква невидима ръка ме хваща за гърлото и леко започва да ме стиска, а очите ми се напълват с издайнически сълзи. Настръхнах от вълнение, уважение и обич. Нещо подобно премина през душата ми наскоро, когато една вечер преди да изключа компютъра си получих мейл от г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“. В…

По покана на Илия Михайлов и училищния подкаст Радио „Чиксалън“ в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик пристигна легендарната българска аактриса Ели Скорчева. Тя се включи в един по-различен час на класа – творческа среща с учениците от осми и девети клас. Така бе записан наживо един много специалален епизод и среща с ученици и колеги. Това бе поредната инициатива по повод 160-годишния годишния юбилей на училището.

2020 година Октомврийското слънце се усмихва през училищните прозорци. Лъчите му галят нежно лицата на малчуганите, които сноват напред-назад по коридорите. Междучасие е – сакрални минути, които по своето значение и важност биха могли да се сравнят само със стъпването на човек на Луната. Няколко палавници се гонят около една от колоните във фоайето. Други обсъждат нещо много важно, облегнати на парното. Три млади дами от шести клас са подпрели телефон на перваза и танцуват някакъв странен танц, който веднага ще бъде качен в Tik Tok. Всичко си е както преди вируса, само дето не мога да видя изцяло щастливите детски лица, скрити под маските. Добре, че очите могат да…

5 октомври – Международен ден на учителя. Честит празник, колеги! Да бъдеш класен ръководител в българско училище е може би едно от най-сложните, красиви и изтощителни предизвикателства. Бих го сравнил дори с това да си капитан – далечно плаване или пилот на самолет. Не само заради огромната отговорност, очакванията и трудностите от най-разнообразен характер. А преди всичко заради поверените ти човешки съдби, които ти трябва да преведеш успешно през петгодишния лабиринт, който ги очаква в края на детството им. Вървиш пред децата, водейки ги към съзряването и осъзнаването им като личности. Озърташ се постоянно като педагогически сурикат за евентуални грешки и опасности, любезно предоставени от ежедневието. Понякога ти се струва,…

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. В една топла октомврийска вечер, след шестия част на втората смяна на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него). Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват. Лилия  ме посрещна с думите: – Какво забрави, Иле? Отговорих засрамено: – Да оставя дневника. Тя ме погледна с добрите си…