Блогът на Илия Михайлов

5 октомври – Международен ден на учителя. Честит празник, колеги! Да бъдеш класен ръководител в българско училище е може би едно от най-сложните, красиви и изтощителни предизвикателства. Бих го сравнил дори с това да си капитан – далечно плаване или пилот на самолет. Не само заради огромната отговорност, очакванията и трудностите от най-разнообразен характер. А преди всичко заради поверените ти човешки съдби, които ти трябва да преведеш успешно през петгодишния лабиринт, който ги очаква в края на детството им. Вървиш пред децата, водейки ги към съзряването и осъзнаването им като личности. Озърташ се постоянно като педагогически сурикат за евентуални грешки и опасности, любезно предоставени от ежедневието. Понякога ти се струва,…

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. В една топла октомврийска вечер, след шестия част на втората смяна на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него). Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват. Лилия  ме посрещна с думите: – Какво забрави, Иле? Отговорих засрамено: – Да оставя дневника. Тя ме погледна с добрите си…

Липсваха ми – древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през “Тиймс”, пътешествайки из раздел “Древна Елада”. Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата от 776 г. пр. Хр. Но днес – ето ни тук, отново сме в училище. Те тичат по коридорите като истински участници във Великата гръцка колонизация. Откриватели на един нов ден, на един нов свят. Надявам се, че и аз съм им липсвал поне мъничко, въпреки че децата най-добре умеят да живеят в настоящето. Колкото повече расте един човек, колкото повече остарява, толкова по-често обръща…

Остават още няколко минути от междучасието. Гледам как навън г-жа Есен е оцветила в различни багри листата на дърветата в училищния двор, които не е успяла да отрони. Ситни капки дъжд плахо почукват по стъклата като уморени странници от дълъг път, които търсят подслон. В празната класна стая съм само аз, компютърът ми и едно странно усещане на тъга, примесено с готовността ми за поредния онлайн урок с гимназиален етап. Осъзнавам за пореден път, че празните чинове и тишината, полепнала по тях, са една от най-тъжните гледки, които съм виждал. Може би така би изглеждала Рила без седемте си езера или Пловдив без своите тепета. Защото най-голямото богатство на едно…

Октомврийското слънце се усмихва през училищните прозорци. Лъчите му галят нежно лицата на малчуганите, които сноват напред-назад по коридорите. Междучасие е – сакрални минути, които по своето значение и важност биха могли да се сравнят само със стъпването на човек на Луната. Няколко палавници се гонят около една от колоните във фоайето. Други обсъждат нещо много важно, облегнати на парното. Три млади дами от шести клас са подпрели телефон на перваза и танцуват някакъв странен танц, който веднага ще бъде качен в Tik Tok. Всичко си е както преди вируса, само дето не мога да видя изцяло щастливите детски лица, скрити под маските. Добре, че очите могат да говорят. Стига…

Затварям очи и сядам удобно в моята Машина на времето. За секунди се пренасям една година назад. Слънчевото утро на 24 май вече къпе с лъчите си моя малък Пазарджик. Слизам от автобуса от Пловдив и свалям суитшърта си. Оглеждам се мимоходом във витрината на един от магазините срещу болницата. Тениската ми с логото на моето училище е малко измачкана от пътуването. Приглаждам я с ръка и продължавам бързо по пътя си. Усещам как някаква празничност бавно се настанява по улиците на града. В двора на “Брегов” ме посрещат Даниела Стоянова, Христо и бай Иван парнаджията. Поздравяваме се. Празник е. Пускам си едно кафе от машината и отивам до стария…