Блогът на Илия Михайлов

Бързам към спирката. Надявам се да успея. Трябва да успея. Поредното ми надбягване със себе си, в което победител винаги излиза времето. Такива сме си ние хората. Все бързаме за някъде или нещо и рядко осъзнаваме, че цената, която плащаме, е единственото, с което разполагаме – нашите дни, часове и минути, отредени ни тук на Земята. Може би така е редно, за да виждаме смисъл, в това, към което се стремим. Може би така успяваме да покриваме по-безболезнено вноските си „Живот“ на разсрочено плащане, без да ги усещаме. Мартенският вятър днес е на моя страна. Духа в гърба ми, сякаш за да ми даде допълнителна скорост и кинетична енергия. Търся…

За мен е огромна чест да съобщя, че моят разказ „Обущарят“ е включен в сборника на Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers „Маски на времето 2024. Разказвачи“.Издателство „Български писател“   www.sbp.bg  

Апостола е на всички. Апостола е навсякъде. Той е дори в най-отдалеченото кътче на Земята, където някой говори, мисли и се чувства българин: край р. Темза, до Ниагарския водопад, по улиците на Буенос Айрес или операта в Сидни. Апостола е тук в нашата – негова България. Навсякъде около нас. Носи го в себе си първокласника, който сутрин отива с майка си на училище и палаво скача във всички локви, които срещат по пътя си. Апостола живее и в намръщената продавачка на билети на касата на гарата, която чака с нетърпение да свърши смяната ѝ. Пенсионерът, който бавно ситни с бастун в ръка по улицата също го пази в сърцето си.…

Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров. Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 година. Дядото е мирови съдия, а бащата – адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа – английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и…

Помня първите редове на „Бьорнстад“ през 2017 година, когато за пръв път обух кънките, сложих каската, стиснах здраво стика в ръка и слязох на леда, за да гоня шайбата заедно с героите на Фредрик Бакман. Тогава не знаех, че това е само първата третина от трилогията. Може би Бакман е знаел, но не и ние – неговите ПОчитатели. Хокейната история за живота и съперничеството между двата града, разделяни от една гора, продължи в „Ние срещу всички“ (2018 г.). Като опитен разказвач авторът майсторски остави финала на тази втора част отворен, защото както е известно всичко в хокея обикновено се решава в последната третина. Така през 2022 година се появиха „Победителите“…

Първа глава Чичо Васко беше солиден и представителен мъж, запазен за своите почти седемдесет години и леко приведен под тежестта им. Всъщност, когато го питаха на каква възраст е, той винаги се усмихваше и отговаряше, че е на четиридесет и осем. Обикновено този отговор срещаше основателно недоверие и отрицателно възклицание у питащия, но чичо Васко имаше своя теория по въпроса и винаги я споделяше с желаещите да я чуят. – Човек не e на толкова години, колкото пише в личната му карта. Човек не е и на толкова години, на колкото се чувства, както казват. – обясняваше той. – Това са измислици. Човек е на толкова години, когато за последен…

Най-после! След няколкомесечен труд най-после съм на финалната права. Току-що се чух с българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова, която прегледа редактираната от мен втора част от нейния фундаментален труд „Страници от миналото на Пазарджик“ (1999 г.). Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд. Припомням, че миналата година, с финансовата подкрепа на Община Пазарджик, успях да…

Годиншнина от рождението на Роза Паркс (1913 – 2005) Тя става известна с отказа си да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. На 01.12.1955 г. Роза Паркс се качва в автобус в гр. Монтгомъри (щата Алабама) и сяда в частта за чернокожи, но местата за бели свършват и шофьорът я кара да стане и да отстъпи мястото си. Тя отказва. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. „автобусен бойкот в Монтгомъри“, призоваващ всички афроамериканци в Монтгомъри да не използват автобуси,…

За мен е чест да съобщя, че разказът ми „Дом“ от четвъртата ми книга „Ежедневности“ (изд. Belloprint Ltd., 2021 г.) беше включен в новото ученическо помагало на Издателство Клет България по Български език и литература за НВО.

Не помня последният път, когато четох хартиена книга. Може би минаха няколко години. Оттогава до днес литературата, която прекарвам през душата, ума и сърцето си, е чрез моя киндъл. Причината да посегна отново към т.нар. „хартиен носител“ бе обстоятелството, че книгата, която исках да препрочета, я нямаше в електронен вариант. Гледахме се с нея известно време. По-точно тя ме наблюдаваше с любопитство, полегнала уморено върху стелажа на библиотеката. Питаше ме сякаш какво стана с онзи „юноша бледен“, който бях преди двадесет години, когато затворих последната ѝ страница, опитвайки се да осмисля какво е посланието ѝ към мен. Като че ли чакаше кога най-после ще реша да посегна към нея отново.…