Блог

  • Блог,  Новини,  Сертификати

    Илия Михайлов с наградата “Достойните българи”

    На специална церемония, която се проведе на 21.04.2023 г. в НДК в София Илия Михайлов бе сред удостоените с наградата “Достойните българи” на вестник “24 часа” в нейното юбилейно XX-то издание. Признанието е за няколкото благотворителни каузи през последните години, които той организира с книгите си. През 2018 г., с „Побързай“, бяха събрани 12 000 лв. за лечението на онкоболен колега. Две години по-късно, през 2020 г., с „Автобус за някъде“ бяха събрани средства за МБАЛ – гр. Пазарджик. През 2021 “Ежедневности” събра 4100 лв., които постъпиха в сметката за лечение на онкоболни деца в Пловдив при УМБАЛ “Св.Георги” ЕАД. През 2022 г., с петата книга на И. Михайлов „Доизмислено щастие“, беше…

  • Блог,  За книгите,  Новини,  Творчески активности

    Представяне на сборника “Добър ден, добри хора!” в Пловдив

    Първата среща на сборника с разкази на Илия Михайлов „Добър ден, добри хора!“ беше в Пловдив, в залата на Дружеството на пловдивските писатели, на 18.04.2023 г. Модератор на събитието бе пловдивската журналистка, поетеса и писателка Екатерина Костова. Споделяме с вас нейното ревю за книгата. “Първото усещане е, че разказите на Илия Михайлов в последната му книга „Добър ден, добри хора“ (Издателство Планини) не са художествена литература и изобщо нямат намерение да са такава. Защото разказват за онези малки зрънца под дюшека на ежедневието, които ни бодат съвестта и трудно ни оставят да заспим. И защото сюжетите на Илия са от срещите му с неговите собствени реакции на случките от живота,…

  • Блог,  Личности

    Величко Минеков (1928-2022)

    Величко Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година. Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му…

  • Блог

    Благи вести на Благовещение

    Благи вести за мен на Благовещение! Днес се роди моята седма книга. “Добър ден, добри хора!” (Издателство “Планини”) вече е на бял свят. 50 разказа, както казва жена ми – “с очакван и неочакван край” Сред тях е “Един ден на д-р Атанасов” – разказът, който беше отличен в конкурса “Райко Алексиев” 2023, както и този, който посветих на българския игрален филм “Васил” и ролята на Иван Бърнев. Предварителната продажба с 10% отстъпка до 30.03.2023 г. Предговор: Иво Сиромахов Редактор: Ива Симеонова Художник на корицата: Деси Тодорова, 10. А клас на моето училище – СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик За предварителна продажба с 10% намаление – до 30.03.2023 г.

  • Блог,  Новини,  Творчески активности

    Илия Михайлов с престижна литературна награда

    За мен е огромна чест да съобщя, че вчера (07.03.2023 г.) получих престижната литературна награда от конкурса “Райко Алексиев”. Случи се точно днес, когато се навършват 130 г. от рождението на този смел и честен човек. Награден бе разказът ми “Една сутрин на д-р Атанасов”, който влезе в новата ми книга “Добър ден, добри хора!”. Тя ще излезе скоро от печат чрез Издателство “Планини” Благодаря на уважаемото жури за високата оценка! Посвещавам това признание на жена ми и семейството ми, които винаги са вярвали в мен и са ме подкрепяли. Парите към наградата дарявам на един човек, който в момента се бори за живота и здравето си, но името му…

  • Блог,  За музиката

    Let There Be Rock!

    Преди 43 г. Bon Scott (1946 – 1980), AC/DC, завинаги напусна този свят. За съжаление, нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка Jack…

  • Блог,  За книгите,  Личности

    Към Ф.М. Достоевски

    Православен християнин съм. Поне се опитвам да бъда такъв, но имам проблем с 4-та Божия заповед, защото притежавам своите литературни идоли, на които се кланям в душата си. Те ме вдъхновяват. Доставят ми интелектуална нирвана, докосват сърцето ми и пазят любовта ми към г-жа Литературата. Един от тези мои кумири е Фьодор Михайлович Достоевски (1821 – 1881), а днес се навършват 142 години от неговата кончина. За съжаление нямам честта да познавам лично Фьодор Михайлович, защото ни разделят няколко епохи и различни светове. Но въпреки това често съм си представял как се разхождаме с него по “Английската набережная” в Санкт Петербург покрай студените води на р. Нева, разговаряйки за Човека…

  • Блог,  Кино и театър

    “Солунските съзаклятници”

    Помня първия път, когато се почувствах така. Беше преди доста години, когато за пръв път гледах “Мера според мера” с великия Руси Чанев. Усетих как нещо в душата ми бушува, кипи и се бунтува. Искаше ми се да грабна манлихерата и да последвам Гоце, Яворов и другите български “херои”, решили да “похарчат” най-скъпото, което имат – живота си, в името на това, в което вярват. По-късно осъзнах, че това е буйната кръв на дедите ми по майчина линия, която тече във вените ми и ме свързва с тях – българи от Македония, които след Балканските войни (1912-1913 г.) търсят спасение в Отечеството си. По същия начин се почувствах и снощи,…

  • Блог

    МЪЖЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ

    Втора глава Сашо беше от хората, които вземаха от живота само онова, от което имаха нужда в настоящия момент, а останалото великодушно оставяха на другите. Живееше така, че да има и за утре – по малко, бавно и предпазливо, някак на забавен кадър. Сякаш дните му бяха коледни сладки, които той подслаждаше, за да му стигнат за по-дълго време. Този навик беше запазил още от дете, когато баща му, в края на всеки месец, след като получеше заплатата си, му купуваше голям млечен шоколад с нарисувана на него крава и му го носеше вкъщи. Сашо го вземаше и дълго го държеше в ръцете си, докато започнеше да усеща, че шоколадът…

  • Блог

    КАЛЕНДАР

    Вървим с г-жа Зима под ръка по сивия булевард на големия град. Около нас като мълчаливи свидетели, подредени в шпалир, са вековните чинари с голи клони, в които вятърът – скитник свири с уста и клати от време на време. – Каква зима си ти? – питам я с разочарование в гласа си, а тя ме поглежда и не казва нищо. – Ще ме прощаваш, но за мен не си истинска зима. – продължавам аз, докато тя мълчи въпросително. – Зима без сняг е като кюфтета без лук. – довършвам, цитирайки великия Георги Русев. Тя отново не казва нищо. Какво ти разбира Зимата от българско кино?! После пуска ръката ми…