Блогът на Илия Михайлов

Удовлетворен съм! Днес приключих и втората редакция на книгата на българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“ II част. Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд и да го подарим на хората, които го очакват.

Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си. Раздрънкан син микробус Форд „Транзит“ завива тромаво зад ъгъла, сякаш за да допълни усещането за мързелива съботно-обедна лежерност. Продавачката от магазина, която е излязла навън да пуши, отпива от кафето си, докато гледа как фордът оставя във въздуха след себе си две-три пожълтели листа и гъст прахоляк. След минута вратата на съседния салон за красота се отваря и оттам излиза…

„Ежедневнсти“, 2021 г. Издаттелство „Белопринт“   В памет на Мария (1947 — …) и Георги (1944 — …) Точкови За съжаление тази история е истинска. В основата и е положен Камъкът на страданието и личната трагедия на моята духовна сестра Петя, която безкрайно обичам. Аз просто я написах по свой начин. Лекарки са. И двете. Пътуват всеки ден до по-малкия съседен град. Работят в местната болница. Поредното им дежурство е зад гърба им. Седят в празния автобус и са вперили поглед навън, където вечерта бавно спуска своето черно наметало. А ноемврийският дъжд тихо започва да трополи с капките си по мръсното стъкло. Едната от пътничките сваля за миг очилата си,…

По повод 1-ви ноември отдавам почит на още един истински български будител, който обаче остава някак малко познат на широката публика, но не и за нас, професионалните историци. Това е Хаджи Найден Йованович, когото приживе наричали „Татарпазарджичанина“ (1805 – 1862). Български възрожденски учител, писател и книгоиздател. Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, където учи и работи при вуйчо си – епископ Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827). Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), а след това няколко години и в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ…

Ако в събота сте в красивия Шумен, сгушен уютно в прегръдките на платото, и искате да станете част от едно наистина много специално за града събитие, значи трябва да посетите представянето на сборника „Шуменски хроники“, чийто автор е журналистът, мемоарист и общественик Ончо Ханесян. За мен тази книга е безценен трезор, които грижливо пази спомените на местната градска общност и проследява живота ѝ през последните две десетилетия. Мисля, че това е не само едно от достойнствата на сборника, но и неговата първостепенна обществена кауза и социално предназначение. А това, съгласете се, е една много отговорна и безкрайно важна задача, с която авторът се е справил блестящо. Доказателствата са събраните от…

За Амстердам може да се говори и пише много, защото това е космополитен град, който има неповторимо очарование и собствена харизма. Това, което аз почувствах, когато преди няколко години бяхме там, бе усещането за свобода. За мен това е Градът на свободата и свободните хора, които отдавна са превъзмогнали предразсъдъците. Някак са успели да се надигнат на пръсти и се извисят над тях, освобождавайки ума и душата си. Живеят в хармония със себе си и другите. А отстрани изглежда, че няма нищо по-естествено от това – сякаш поредното малко корабче, пълно с азиатски туристи, бавно минава по някой от красивите канали. Честит рожден ден, Амстердам (27.10.1275 г.)! Един ден пак…

Берт Траутман (1923 – 2013) е германски футболист (вратар) и легенда на английския Manchester City. По време на Втората световна война (1939 – 1945). Той е парашутист в германската армия и успява да избяга от руски, френски и американски плен, както и да оцелее след бомбардировката на град Клеве. Един от едва 90-те оцелели от своя полк, наброяващ 1000 души, той в крайна сметка попада в британски плен, като след войната предпочита да остане да живее в Англия, където по-късно подписва договор с отбора от Манчестър – нещо, което среща съпротива от феновете на отбора ветерани от войната и тези от еврейски произход. Траутман изиграва последните 15 минути от финала…

Топлият октомврийски следобед мързеливо се шляе с ръце в джобовете по прашния, уморен от хората булевард. Няколко окапали пожълтели листа и изпопадали кестени лежат пръснати наоколо като улики на престъпление до голямото дърво, което сякаш се опитва да скрие срамежливо голите си есенни клони. Във въздуха се носи аромат на печени чушки, идващ някъде от отсрещния панелен блок като доказателство, че чушкопекът е едно от най-великите изобретения на българския технически гений. Група ученици минават наблизо с раници на гърба, преметнали през ръка якета и суитшърти. Шумно обсъждат теста по химия, който са правили седмия час и справедливо негодуват срещу голямата домашна работа по математика и несъвършенствата на българската образователна система.…

Помня студеният ноемврийски ден, в който с Valantina кацнахме на Liverpool John Lennon Airport, а вече нямах търпение да се потопя в харизмата на Ливърпул, за която бях чел толкова много и бях мечтал страстно през годините. Бръснещият вятър на Мърсисайд сякаш режеше като с нож всичко по пътя си, превръщайки мътните води на р. Мърси във вълни, които се разбиваха една след друга в доковете на Royal Albert Dock Liverpool. Въпреки това около себе си виждах щастливите зачервени от студа лица на хората по улиците – местните скаузъри и всички онези, дошли в града като гости, за да си тръгнат от него като приятели. Първата ни спирка беше The…

Искахме да отдадем почит към великата Маги Смит, която ни напусна тази седмица, а как по-добре да го направим, ако не с някой от нейните филми. Попадна ни „Жената с вана“ (The Lady in the Van) (2015). Режисьор Никълъс Хитнър. Оказа се точно по вкуса ни – една типично английска история, разказана по типично английски начин, която те отвежда в лондонския квартал „Камдън“ през 70-те години на XX век. Въздействащ разказ за живота на една бездомна старица (Маги Смит) и самотен писател (Алекс Дженингс), които съжителстват като съседи цели 15 години край един стар жълт микробус. С грациозната аристократичност на староанглийска овчарка филмът не търси одобрение и не дава отговори…