В памет на Стели

Нека Ви разкажа за първия път, когато „почуках на Небесните врати”. Нека Ви разкажа за едно добро и хубаво момиче на име Стела, което Бог реши да прибере при себе си твърде рано. Нека Ви разкажа за едно голямо сърце, готово да даде и получи цялата Любов на света, за две топли очи, които говорят, за една загадъчна усмивка. Стела Ангелова завърши профил „Изобразително изкуство” в нашето училище – СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик – през „далечната” 2006 г., „А” клас. (Всъщност, по традиция, учениците ни от този профил са се отличавали със своя автентичен стил на поведение и обличане, нестандартен начин на мислене и артистизъм.) Между мен и тези деца още от самото начало се зароди специална връзка. Станахме партньори в час и приятели извън училище. Понякога се получава, просто се случва. Така неусетно изминаха четири години.
Пазя много техни рисунки, послания, есета и стихове. След абитуриентския бал всеки от тях се втурна да гони своето Щастие. Някои станаха студенти, други избраха чужбина, а Стела реши да се върне в родния Ихтиман, където започна работа. И така до една слънчева студена утрин на декември 2006 г. Помня я много добре, защото бях излязъл да взема сутрешния си крос , когато телефонът ми иззвъня и разбрах за катастрофата и нелепата смърт на Стелa.
После хилядите въпроси..”Защо?”, „Как така?”, „Та тя беше само на 18!?”.
Веднага заминах за Ихтиман, за да изпратя Стели до нейния последен пристан. Спомням си студения мрачен ден,за стихотворението, което тя беше посветила на мен, и което майка й ми предаде, траурната процесия, преминаваща през града, старецът който се спря, свали шапката си и ни изчака почтително да отминем…. После с колегите събрахме скромна сума, която предадох на семейството. Тук е мястото да благодаря на Йоана Янакиева – друго дете, също родом от Ихтиман и наша ученичка, която ме придружи.
Защо Ви разказвам всичко това ли? Правя го в памет на Стели. Защото съм сигурен, че тя ни гледа някъде от Горе, усмихва се, рисува или пише. А аз…аз понякога все още се чувам как „чукам на Небесните врати”… Почивай в мир, Стели! Никой не е забравен! Нищо не е забраввено!
04.09.2016 г.