ЗАБЕЛ

Нека Ви разкажа една  приказка. Нека Ви покажа едно малко късче семейна памет, което пази арменската църква в Шумен. Това е историята на малката Забел. Тя се ражда в семейството на заможния шуменски търговец Харутюн Меотемедян в далечната 1861 г. Това е рождената година за личности като българският цар Фердинанд, норвежкият учен и Нобелов лауреат Фритьоф Нансен, руският художник Андрей Рябушкин и др. Братя Миладинови издават в Загреб сборника „Български народни песни“, руският император Александър II отменя крепостното право, в САЩ избухва Гражданската война, а до Освобождението на България трябва да изминат още цели 17 г.   Някъде зад капризите и претенциите за значимост на г-жа Историята, се чува и тихият глас на тази на семейната песен на Меотемедян. Тя е красива и величествена, като Кавказ, и тъжна, като арменския дудук. Малката Забел има и брат – Мурад Меотемедян, който се превръща в основен дарител за местната арменска общност. Дава 250 златни английски лири за основен ремонт на църквата „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица”). Дарява пари и за създаването на арменски дом (читалище). През 1928 г. , по семейни причини, и може би в търсене на по-добър живот, Мурад Меотемедян заминава за далечен Египет.  В Шумен обаче той оставя както добрия спомен за себе си и делата си, така и малкия гроб на сестра си, доживяла едва до втората си годинка (1863 г.). Той и до днес стои в църковния двор. Там, под дебелата сянка на високия бор се издига нейният надгробен паметник, мраморното ангелче върху него, вплело ръце в знак на смирение, пази спомена за момиченцето, което Бог извикал при себе си твърде рано… Защо Ви разказвам тази история ли? И аз самият още не знам…Може би, за да бъда съпричастен към спомена за делото на сем. Меотемедян? Може би, за да се преклоня пред човешкия стремеж да се запази жив спомена за някого или нещо, докоснали сърцето и душата ни, на пук на тъжната неизбежност на съдбата? Може би това е просто един опит да се вгледам в очите на малката Забел, за да видя началото на един неизвървян път…