“Метро 2033” (Дмитрий Глуховски)

Когато преди няколко години посегнах към книгата на Дмитрий Глуховски „Метро 2033“, признавам си, бях доста резервиран, въпреки че вече бях изиграл едноименната игра, която ме впечатли невероятно. Може би затова и се реших да прочета книгата. Не си падам по фентъзи и други подобни жанрове. Предпочитам класическата литература и модерните вече утвърдени автори, пишещи за хората и техните проблеми тук и сега. Бях скептичен, а и не познавах Глуховски като автор. Оказа се, че романът завладява читателя си още с първите страници. Описанието е живо и реалистично. Пред теб оживява Москва след ядрен апокалипсис, един град – призрак, пълен с руини, страх, неизвестност и мутирали чудовища. Радиацията е навсякъде, а единственото „сигурно“ място е под земята – в метрото. Пренасяйки се там с помощта на главния герой Артьом, виждаш как всъщност оцелелите долу хора са запазили всичко човешко в себе си: любовта, омразата, завистта. Сякаш са ги консервирали и са ги превърнали в онова последно нещо, което все още ги прави човеци. В сенките на метрото се крие неизвестността на мъгливото бъдеще, но не е ли така и днес, тук и сега?! Нищо не е сигурно и гарантирано, особено нашето „утре“. Романът докосва и важни философски проблеми – за последната надежда, за предела на човешката смелост, за чувството за дълги и чест, за желанието да останеш себе си, колкото и трудно да е това там – в тунелите на московското метро.
Краят на книгата е….истински, човешки и завладяващ. Когато затвориш книгата, прочитайки я, имаш чувството, че си там – на своята метростанция, без да знаеш дали току що си слязъл или се качваш, но с усещането, че трябва да продължиш напред, защото само така ще оцелееш, оставайки завинаги човек….
“…За част от секундата Артьом помисли, че всичко на света изведнъж е загубило смисъл: и неговата мисия, и опитите на човека да оцелее в променилия се свят, и изобщо – животът във всичките му проявления. В него нямаше нищо – само пустият тъмен тунел, отреден всекиму за времето, през което трябваше да премине слепешком от станция „Раждане” до станция „Смърт”. Търсещите вяра просто се опитваха да намерят странични разклонения в този участък. Но станциите бяха само две и тунелът беше строен само за да ги свърже, затова в него не можеше да има никакви разклонения…”
„Метро 2033”