МОЖЕШ ПОНЕ ДА ОПИТАШ

Шляеш се безцелно по улица „Безразличие“ с ръце в джобовете. Пред теб, един след друг, изскачат пътните знаци: Арогантност, Лицемерие, Злоба….а наблизо те очаква Кръстовището на Решенията. Мислиш си самодоволно, че си застрахован от това или онова, че нищо лошо не може да те застигне. Затънал си в собствената си глупава гордост, приемайки своето „утре“ за даденост. Все отлагаш думички като „Обичам те!“, „Благодаря ти!“, „Прости ми!“, които да кажеш на любимите си хора днес, успокоявайки се, че те вече ги знаят, че вече веднъж си ги казвал. Успокояваш се, че „има време за всичко“, а животът изтича през пръстите ти като ситен пясък. Стискаш ръка, за да го задържиш, но не успяваш. Остава само болката от стискането и чувството за пропуснати мигове и пропилени възможности да покажеш добрата половина от себе си. Дали си струва?! Не зная! Всеки сам решава. Можеш поне да опиташ.