В ДРУГО ВРЕМЕ, В ДРУГ СВЯТ
Днес отбелязвам именния ден на един безкрайно скъп за мен човек. Това е моята баба, която за съжаление отдавна вече не е между живите. Сега си давам сметка, че аз никога не я нарекох „бабо”. За мен тя беше и си остана „мама Данче”, като моя втора майка. Да, аз съм сирак, израснах без баща, но Бог ми даде две майки и един чудесен брат, когото безкрайно обичам.
Тя беше жена с невероятно борбен дух, преживяла 4 войни, с мъдрост и достойнство устояваща на абсурдните шеги на Времето. Член на Православното братство при църквата „Св. Богородица”, истинска дама от епохата на онзи, черно – белия стар Пазарджик. Тя ме научи колко важно нещо е Образованието. Положи основите на Вярата ми в Бог и в мен самия. Тя беше невероятно всеотдаен човек, който имаше само една кауза – Добруването на нейното семейство, и който винаги поставяше себе си на последно място…
Обичам те, мамо Данче! Благодаря ти за всичко, което ми даде и на което ме научи! Никой не е забравен и нищо не е забравено! Един пак ще се срещнем…”в друго време, в друг свят”.