Блог,  Личности

„На душа ми лежат спомени тежки…“

170-годишнината от рождението на Христо Ботев (1848 – 1876) чествам днес!

Но аз няма да пиша за героизъм, подвиг, завещание към поколенията, безсмъртие и т.н. – все думички, които ползваме, говорейки за Христо Ботев или някой друг от „бащите“ на нашата нация.

Всичко това е истина, но аз ще си позволя днес да го оставя на страни. Ще си спестя и неяснотите и неудобните, полуизречени на глас истини около смъртта на самия Ботев. Предпочитам да поговорим за българския национален спорт – поругаването на собствените ни герои. Примерите в Новата българска история са болезнено много – все достойни българи, оплюти и охулени от своите съвременници, захвърлени като ненужни от своята родина, за която са отдали живота си. Как се отплаща тя?! Годината е 1896, 16 декември, когато в IX- то ОНС се получава прошение от Иванка Ботьова Петкова (1823 – 1911) – престарялата майка на Христо Ботев, с което тя моли да й бъде възстановена пенсията в размер на 100 лв., като нейн единствен източник на доходи, спряна в предходната година. Отговорът на господа депутатите идва чак на 1 ноември 1897 г. и гласи „Комисията намери прошението на Иванка Ботьова Петкова за неоснователно и го остави без последствия”.

На фона всичко това вече не се питам „Защо сме такива?“. Чел съм и съм слушал множество обяснения на различни специалисти по народопсихология. Вече се питам „Докога ще сме такива?‘‘.

 

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *