Блог,  Пътувания

ТЕЗИ ТРИ ДНИ

Три вълнуващи дни. 1000 км по сложните пътища на републиката. Живописни гледки из цялата Златна Добруджа. В малката Каварна със скулптурите на големите Дио и Жоро Минчев и кротко приседналите край тях трима старци, споделящи красивата есенна утрин в градския парк. На нос Калиакра, където България сякаш потъва в синьо – зелените прегръдки на морето, а едно малко рибарско корабче бавно се отдалечава към хоризонта, следвано от ято кресливи чайки. На магичния Камен бряг, където човешкото и божественото се сливат в едно под тайнствения грохот на вълните, които се разбиват в брега, като стари мечти. На високото Шуменско плато, където залезът нежно се спуска над града, а ти имаш чувството, че можеш да го уловиш в шепата си. Там – по широките слънчеви улици и булеварди на гостоприемния Добрич, където е поседнал Йовков с книга в ръка. Или в усмихнатия Ямбол, някъде край Безистена и онази възрастна госпожа, която ми каза „Дано Бог ни помага, но и Той май се измори!“.
Опитвам се да проумея думите на стария моряк чичо Киро Майтапа (Иван Григоров) от българския сериен филм „Васко да Гама от с. Рупча“: „Най-хубавото на всяко пътуване, Васко, е завръщането!“. Опитвам се, но все още ми е трудно, защото все още съм там.
P.S. Дани и бате Жоро, благодарим Ви, че ни подарихте тези безценни мигове и сбъднахте една моя мечта! Обичаме Ви!

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *