ДОБРОТО

Говорим си снощи с него – ей така, за живота, общи работи. Мирише на лятна пловдивска вечер и печени чушки, които той грижливо наглежда на малката скара.
– Не знам дали съм религиозен. Може би не съм. А и баща ми, Бог да го прости, беше атеист. Знам само, че вярвам в Доброто…все още вярвам в него.
После премества в другата ръка ръкохватката. Пуска в тенджерата изпечената зелена чушка и избърсва потта от челото си.