ПРОМОЦИЯ
– Добър ден! – каза жената на касата, докато съсредоточено разпределяше монетите в отделните преградки. По умореното й лице се гонеха няколко бръчки от напрегнат живот или бурна младост заедно с малко следи от сутрешна умора и отегчение. Тя присви преценяващо устните си, оцветени с ярко червено червило, което едва се сдържаше да не се разлее наоколо. Преброи още веднъж монетите си, вдигна глава и продължи:
– Карта за промоцията ще маркираме ли?
Възрастната дама със зеленото старомодно палто и яка от лисица, която до този момент нервничеше мълчаливо, изсумтя нещо под носа си й подаде изпотен найлонов плик, пълен с малки хлебчета със сусам – една от днешните промоции. Приличаше на огромно намръщено зелено човече, което никога не е доволно от нищо.
– Колко са? – попита продавачката и някак между другото провери с ръка дали кокът, на който беше увита боядисаната й в кафяво коса, е на мястото си.
– Десет. – отговори високомерно дамата със зеленото палто. После плати с умерено презрение, прибра плика с хлебчета в червената си пазарска чанта с голям джоб отпред и се отправи важно към изхода, напускайки полесражението.
– Следващият! – почти изкрещя продавачката, сякаш викаше някого за подстригване.
Млад мъж с черна, разрошена от вятъра коса и големи бели слушалки на ушите, който до този момент си тананикаше нещо, качи на рампата още един плик със сусамови хлебчета и едно кисело мляко с малък процент.
– Колко са? – попита жената на касата, докато мъжът свали слушалките си, преброи с ръка хлебчетата и отговори разсеяно:
– Ъъъъъ, пет. – после плати и се отмести настрани, за да прибере багажа в раницата си.
На касата след него се беше наредил едно младо циганско момче. Пъстрите му очи с любопитство изучаваха хората в магазина,
а мръсният му работен гащеризон подсказваше, че е част от някоя бригада, ремонтираща близките сгради. Върху големите му работни обувки с бомбета имаше следи от вар и боя. В грубите си силни ръце стискаше хартиен плик с кюфтета от топлата витрина и неизменното найлоново пликче със сусамови хлебчета.
Магазинерката го погледна изпитателно като проверител на изпит за шофьорска книжка. Прецени го с подозрителен поглед и маркира хартиеният плик с кюфтетата. После каза строго:
– Отвори хлебчетата!
Той мълчаливо развърза плика, изчаквайки жената да ги преброи и маркира, след което констатира цената:
– 8.60 лв.!
Момчето разтвори ръка и постави една банкнота на касата. С отиграно движение на крупие в казино касиерката му върна рестото, приключи сметката и се провикна отново:
– Следващият!