САМОЛЕТИ

Неделният следобед се разхожда с ръце в джобовете по прашните улици на града, който е задрямал върху възглавницата на собственото си блаженство. Разминава се с голямата мързелива гъсеница от автомобили, пъплеща по булеварда, връщайки се отнякъде. Спира за миг, за да даде път на две майки с колички, които разпалено обсъждат качествата на марка бебешка храна. След това дълго гледа след една група мълчаливи колоездачи. Удивлява се на чувството им за синхрон, овладяно до съвършенство, и спортната им злоба. После всичко това му някак му омръзва и той сяда за миг в парка, за да се разсее. Наблизо са възрастен мъж с побелели коси и малко слабичко момченце. Двамата държат пластмасови самолети-играчки, говорят си нещо и си ги подават. Самолетчета правят кратки полети на крилете на инерцията и падат до двамата партньори в играта. Рядко единият от двата успява да улови целта си във въздуха. – Дядо! – възкликва малчуганът, докато живите му очи търсят стареца – Аз ще стана пилот и много ще пътувам. Възрастният мъж се усмихва добродушно и за миг поставя под мишница самолетчето, което току-що е вдигнал от тревата. Вади кутия цигари от джоба си и пали една с виртуозен жест на дългогодишен пушач. След това подхвърля самолетчето към внука си без да каже нищо. – Не вярваш ли? – подвиква през рамо детето, докато се опитва да догони хвърчащата над него играчка. Дядото изпуска кълбета цигарен дим,  поглажда със задоволство мустаците си и казва: – Ти трябва да вярваш в това! Играта на двамата се прекъсва от закръглена леличка на почтена възраст, която излиза от кварталния магазин. Сваля маската си под брадичката и премества пълната си пазарска чанта в дясната си ръка. – Ооо, комшу! – приветливо поздравява тя стареца и детето. – Гостенче си имате – виждам. Много е пораснал Колето. Възрастният мъж отговаря с отегчена вежливост: – Ами… растат. Това им е работата. – Така е. – потвърждава дамата с пазарската чанта. – Те растат, ние остаряваме. Ама и с тия маски – не можем да се познаем. Един млад мъж с голямо куче минават покрай тях и те ги изпращат с поглед. – Лошото е, че започнахме да свикваме с тях. – отвръща старецът. Разменят още няколко изречения за проблемите на блока, таксата за асансьора и ремонта на покрива, който са отложили миналата година. – Е, аз ще вървя. – съобщава жената. – Поздрави на Сийка и хубава вечер! Детето едва дочаква комшийката да отмине и отново се подготвя да хвърли играчката към партньора си в играта. Вместо това обаче се спира му подвиква: – Дядо, аз като порасна ще ти давам по-голяма пенсия, за да не ходиш нощна смяна. Старецът се усмихва отново, гаси фаса си и го хвърля в кошчето с думите: – Хайде да се прибираме, че баба ти пак ще ни се кара.