“Идва василевсът!“ – в памет на проф. Георги Бакалов (1943 – 2012)

Днес си спомням за един човек, когото винаги ще помня и ще пазя в сърцето си – проф. Георги Бакалов (1943 – 2012). Имах възможност да бъда сред щастливците, които посещават неговите лекции по история на Византия в средата на 90-те години на миналия век в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той рядко се усмихваше и никога не говореше празни приказки. Имах чувството, че този човек беше дал обет от устата му да излиза само полезна информация.

Още щом прекрачеше с достолепие прага на култовата 23-та аудитория, всички млъквахме респектирани, връхлетени от невероятната му харизма, която сякаш вървеше пред него и тържествено обявяваше: “Идва василевсът!”.

Проф. Бакалов бавно окачваше картата на Източната римска империя и лекцията започваше. Говореше спокойно, уверено и тихо, но така, че всички го чувахме. Беше така запленен от това, което разказва, че аз често се пренасях мислено по улиците на Константинопол. Любувах се на кресливите чайки, прелитащи ниско над тюркоазените вълни на морето в Златния рог от стените на двореца Влахерна. Разхождах се край Акведукта на Валент. Стисках палци за успех моята колесница при поредното надбягване на Хиподрома или просто зяпах просяците, насядали край “Св. София”. Да, такива бяха лекциите на проф. Бакалов – едно истинско пътуване назад във времето и епохите.

Години по-късно разбрах, че е починал. Беше го направил тихо и с достойнство – така, както последният византийски император Константин XI Палеолог загива на 29 май 1453 г., защитавайки Константинопол от османците.

Поклон, проф. Бакалов! Благодаря Ви за всичко, което ми дадохте и за всичко, на което ме научихте!

“In hoc signo vinces”