„Absolvo te“ (Георги Бърдаров)
Дочетох романа тази сутрин във влака. Опитвах се да се съсредоточа върху финала, докато зад мен една жена с голяма пазарска чанта разказваше младостта си на своя спътник.
Дадох си сметка, че всъщност книгата, която държа в ръцете си, е точно това – разказ за живота на стотици хиляди хора, които са били лишени от възможността да го изживеят. Било им е отнето най-ценното нещо, което са получили даром свише. И Георги Бърдаров разказва за тях, почитайки паметта им. Настръхнах от тази необикновена проява на човеколюбие.
Наближихме някаква гара и жената, която до този момент разказваше младостта си, стана, взе пазарската си чанта и слезе, след като влакът спря. Замислих се как всеки от нас един ден ще слезе на своята гара, когато Бог или Съдбата са решили. Замислих се и за клетниците от „Absolvo te“, които са били свалени насила, преждевременно, на чужди гари. И то в името на лудостта на един човек, заразил с нея цяла една нация.
За мен това е книга-протест срещу войната и всичко ужасяващо, което тя носи със себе си и днес. Защото и в момента някой ни плаши със същото.
Един дълбоко философски поглед от двете страни на Кривото огледало на ужаса, страха и безумието, оправдавани с идеологии и религия.
Разтърсваща книга-заклинание за най-трудно постижимата и може би най-важна човешка добродетел – прошката. Да простим, но без да забравяме. Да простим, за да продължим да се опитваме да бъдем човеци.
Absolvo te!
P.S. Пет звезди от мен в Goodreads , но мисля, че в този случай, те не са достатъчни!