„Окончателна диагноза“ (Артър Хейли), 1959 г.

Две неща си помислих, когато за пръв път кацнахме с жена ми на летището в Лутън, докато чаках бученето в ушите ми да отшуми. Едното беше: „Хей, тук някъде наблизо е стадион „Кенилуърт Роуд“ – домът на „шапкарите“ от Luton Town Football Club!”.
После възкликнах наум: „Та това е родното място на Артър Хейли!“
Обичам този мъж и неговите книги! Преди двадесетина години беше първата ми среща с него в неговия „Хотел“. После се поразходих из „Летище“ на „Колела“. Осведомих се за „Вечерните новини“. Запознах се някак съвсем естествено с „Банкери“-те и „Детективи“-те му. Добих представа какъв е този прословут „Живот по върховете“. Опитах от „Опасно лекарство“ и усетих „Претоварване“. След това, някак неусетно, променливият Вятър на литературните ми интереси ме отвя в друга посока и с Хейли си казахме „Good bye!”.
Тези дни си дадох сметка, че от всички, издадени на български език негови книги, ми е останала в графа „Непрочетени“ само една – „Окончателна диагноза“ и реших да прочета и нея.
Още с първите й страници усетих онова така характерно за Хейли котешко любопитство към спецификата на различните професии, което се забелязва в останалите му, вече споменати романи, и което той с удоволствие следва, подклажда и майсторски доразвива.
В „Окончателна диагноза“ фокусът умело е поставен върху лекарите от малка общинска болница в щата Върмонт в самия край на 50-те години на миналия век. Без съмнение – сложно и интересно време за живеене, за медицина и за всичко останало. Време на кръстопът между две епохи, време за нови идеи и надежди, на преосмисляне на старите навици и грешки, за начините по които повечето неща в живота на хората биха могли да се правят по нов, по-успешен начин.
А когато става дума за сблъсък между старите порядки и новите идеи в медицината, когато на карта са заложени човешки животи, тогава всичко придобива още по-значима добавена стойност.
Погледнато по-простичко и по-отблизо „Окончателна диагноза“ е книга, която прилича на рентгенова снимка, запечатала малките радости и големите разочарования, трудните избори и непростимите грешки, силната любов и безпределната отдаденост, чувството за вина и смелостта да се продължи напред.
Сигурен съм, че колкото повече време минава от написването на книгата до днес, тази рентгенова снимка става все по-ясна, по-отчетлива и по-недвусмислена. И това, струва ми се, е напълно естествено, защото окончателната диагноза на всички нас – хората, е винаги и въпреки всичко да останем такива, каквито сме – човеци.
P.S. Пет звезди от мен в Goodreads с гриф ”ПРИКЛЮЧЕНО”, поставен върху литературното досие на мистър Хейли в моя списък.