Посвещавам на Цветана Манева и срещата си с нея! Илия Михайлов, „Доизмислено щастие“, 2022 г. Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, „вечните“ въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в…

В памет на жертвите на Холокоста Някои градове са като хората – могат да те обичат и да те накарат да се влюбиш в тях. Като някаква бяла магия е. Пускаш ги в сърцето си без да разбереш и те се настаняват завинаги в него. Когато си тръгваш от тях, усещаш как нещо от теб самия остава там, сякаш за да бъде твоята невидима нишка между теб и това място, което вече усещаш като специално. А един глас, някъде много отдалеч, тайнствено ти нашепва „Върни се един ден тук! Ще те чакам!“. И ти си обещаваш, че някой ден отново ще вървиш по тези улици, някой ден…Но сега…сега е време…