В Международния ден на детето
В Международния ден на детето (1 юни) Ви припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни.
В Международния ден нa детето…
Татяна Савичева (1930 – 1944) е ученичка, която живее в Ленинград по време на 900-дневната блокада на града в хода на Втората световна война (1939 – 1944).
Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.
Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германското нахлуване в СССР на 22 юни проваля техните планове. Всички с изключение на Михаил (Миша), който вече е напуснал, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи за подкрепа на армията: Мария шие униформи, Льока работи като плановик в Адмиралтейството, Женя – в завод за боеприпаси, Нина – в изграждането на градски укрепления, а двамата чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.
След няколко дни, в памет на Нина, майка ѝ Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който принадлежал на сестра й и това става по-късно дневникът на Таня. Първият запис в него се появява на 28.12.1941 г.
Всеки ден сестрата на Таня – Женя, върви 7 км пеша до мястото, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя умира в завода, където работи. След нея умира бабата на Таня Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени. През май 1944 г. Таня е изпратена в болница, където умира месец по-късно, на 1 юли, от чревна туберкулоза.
В Международния ден нa детето…
Роза Мария Гоздиевска (1936 – 1989) е най-малката медицинска сестра. По време на Варшавското въстание (1944 г.) тя е само на 8 години.
В Международния ден нa детето…
Ане Франк (1929 – 1945) е родена на 12.06.1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на ул. „Мерведеплейн“ № 37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.
На 05.07.1942 г. майката на Ане – Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на ул. „Принсенграхт“ № 263. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар.
В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща. Там изживява и най-красивия момент от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно добре две години.
На 04.08.1944 г. убежището е разкрито. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец. На 03.09.1944 г. са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в Аушвиц на 06.01.1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март – и Ане.
В Международния ден нa детето…
На 6 и 9 август 1945 г., са взривени американските атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Трагедията е неописуема, както и броят на жертвите. Радиацията покосява десетки хиляди. Една от тях е и малкото момиченце Садако Сасаки (1943 – 1955) от Хирошима, заразено от лъчева болест в резултат на радиацията от атомните взривове.
Както повелява древно японско предание, болен, който успее да направи 1000 книжни жерава, ще се излекува.
Садако започва да прави такива жерави, но успява да стигне само до 644, след което умира през 1955 г, когато е само на 12 години.
Останалите 356 жерава направили след смъртта й нейните приятели.
