Младен Павлов (1848-1935) е роден в гр. Видин. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874—1876 учителствува в няколко селища в Оряховско. През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви сигнали да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и…

Едно невероятно обяснение в любов към Пловдив от Нери Терзиева (1952 – 2022) “И все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. Времето в най-стария жив европейски град тече по-бавно. Добавям машинално повечко звук „и“, вместо „е“, вече съм с тилифон, по който проверявам дали децата са се справили с матиматиката. Илиминтарно…

По повод 2 юни – Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Нека се знае. Нека се помни. И това е история. Годината е 1897. България вече е свободна. Христо Ботев е национална светиня. Стиховете му се изучават и рецитират. Улици и площади носят неговото име. Младата българска държава има нужда от своите герои. През същата година, в IX-то ОНС, се получава прошение от Иванка Ботьова Петкова – престарялата майка на поета. С него тя моли да й бъде възстановена спряната предишната година пенсия от 100 лв., „защото това е единственото средство, с което преживявах сетните си години“. Подписано на 16.12.1896 г. На свое редовно заседание от…