Хаджи Найден Йованович – Татарпазарджичанина (1805 – 1862).

По повод 1-ви ноември отдавам почит на още един истински български будител, който обаче остава някак малко познат на широката публика, но не и за нас, професионалните историци.

Това е Хаджи Найден Йованович, когото приживе наричали „Татарпазарджичанина“ (1805 – 1862).

Български възрожденски учител, писател и книгоиздател. Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, където учи и работи при вуйчо си – епископ Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827).

Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), а след това няколко години и в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ книжар.

Смята се, че именно той е родоначалникът на книгоиздателството и книжарството в българските земи през Възраждането. Книгите си печата в Белград и Букурещ. Отпечатва и разпространява едни от първите литографии в България, с образите на исторически личности – българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, Кирил и Методий и Александър Македонски.

През периода 1843 – 1855 година издава 27 книги.

Умира на 22.03.1862 г. в Белград.

На снимката и видеото – неговият паметник в Пазарджик. Скулптор: моят колега и приятел Спас Киричев.