„Моите пет сезона“ на Рамела Бохосян

Прочетох „Моите пет сезона“ на Рамела Бохосян на един дъх. Всъщност, не съм съвсем прецизен в изказа си. По-правилно е да кажа, че почувствах тази книга на един дъх, съпреживях я и тя ме настръхна.
За мен тези стихове са истинско любовно обяснение към живота и към самата любов, изваяно майсторски със страст и дълбочина, но и изказано с мъдрост, времеусещане и опитомена тъга.
Това е книга за обичане и обичащи; за всички онези, които умеят да пият „рано сутрин лъчисто кафе със Слънцето“, да галят звездите без да ги нараняват, да се разхождат по света, гледайки хората в
очите и да се завръщат в своята Итака, за да откриват себе си.