НЕРАЗДЕЛНИ

Винаги, когато съм в Пазарджик и имам възможност, се спирам пред „Неразделните“ на скулптора Добрин Гочев.

Любима за мен негова творба.

Стоя тихо отстрани, за да не смутя хармонията на взаимност помежду им.

Усещам как съм на прага на тяхната диада, в която съществуват само те двамата.

Чувам ги как шептят нежно един на друг.

Напрягам се, за да чуя какво казват, но не разбирам думите им. Това е езикът, който говорят и разбират само двама души в целия свят – те самите.

Усещам сякаш как, без да искам, съм ги стреснал с любопитството си. Виждам ги как се притискат още по-силно един към друг в своята прегръдка.

Извинявам им се мислено и продължавам по пътя си.

Няколко крачки по-късно се обръщам, за да ги погледна за последно.

Виждам ги. Там са. Двамата.

Още по-неразделни…