„Докато смъртта на събере“ – Мира Папо
Издателство „Библиотека България“
Има книги, които идват в живота ни съвсем не случайно. Носят със себе си някакво послание за човека, когото са си избрали.
Да, точно така! Вярвам, че не хората избират книгите, а обратното. Всъщност, хората доста често си въобразяват разни неща, защото така им е по-лесно да приемат себе си и света наоколо, но това е друга, много дълга тема.
Чудех се защо новата книга на Мира – „Докато смъртта ни събере“, избра точно мен, за да я прочета и мисля, че отговорът се крие в самото заглавие на новелата. В него, според мен, се съдържа и „генетичния код“ на творбата, нейното послание към читателите. Това е истинско похвално слово за Нейно Величество Любовта. Онази – всепобеждаващата, безграничната и съзидателна г-жа Любов, която има силата да премества планини от злоба и предразсъдъци, да прескача океани от жестокост и фанатизъм, да превъзмогва непоправимото и да събира във вечността две сърца в едно.
Това е и книга за незабравата, която трябва да пазим, за да знаем как една жестока лудост може да струва живота на милиони хора по света само защото са евреи.
И въпреки, че в центъра на повествованието стои личната история на семейството на Леон Гева, това е всъщност проекция на общочовешките ценности и хуманизъм, които някой някъде си е позволил да постави на подсъдимата скамейка.
Книгата ме впечатли и със силните метафори, богатата чувственост и елегантно и загадъчно поднесените моменти на фина еротика.
Друго достойнство на „Докато смъртта ни събере“, което искам да подчертая, са красивите тематични илюстрации на Райна Дамяни и Калин Терзийски. Те добавят неповторимо усещане и подсилват въздействието на текста на Мира.
Всичко това, според мен, отрежда на „Докато смъртта ни събере“ специално място сред всички останали литературни творби от плеядата, посветени Холокоста.
Защото „има толкова много недовършени спомени“ – не само в „сънищата от Треблинка“ или „по спиралата на времето“, заради които ние, хората днес, си струва да продължим да помним, живеейки и вярвайки, че винаги ще има някой, който да подкрепи с думите:
„Скачай! Не се страхувай! Аз ще те хвана.“
Пет звезди от мен в Goodreads
