“Молекули любов“ – Гергана Куртакова

Издателство „Многоточие“

Беше преди около двадесет и пет години. Чаках тролея на спирката заедно с мой приятел, когото не съм виждал почти оттогава.

За какво си говорихме, бога ми, не помня, но думите му, които ми каза преди да се разделим, са се запечатали в съзнанието ми като формулата за решаване на квадратно уравнение:

“Вярвам на поетите и на писателите, защото те го заслужават.”

Тогава не отдадох голямо значение на това. Стори ми се красива фраза, която, без да си поставям за цел, сгънах грижливо на четири и прибрах в скрина със спомените си.

Много по-късно, когато започнах да пиша и да представям книги пред публика, когато се запознах с мои братя и сестри по перо, си дадох сметка колко прав е бил приятелят ми тогава. Защото писателите и поетите общуват с хората около себе си чрез думите, които минават през душите и сърцата им.

Прозрението му се потвърждава, съотнесено към всеки един прорицател на словото. Сред тях е и Гергана Куртакова. Сигурен съм, че за широката аудитория тя е преди всичко младата детска писателка, която прави децата щастливи. Можете да се уверите сами, разгръщайки „Шарени бонбони“ (2020), „В прегръдката на баба“ (2021), „Коледен подарък“ (2023), „Кралството на танцуващите снежинки“ (2024) и другите ѝ детски книги. За мен това са красиви снежни стихове, сякаш написани с детски пръстчета върху изпотен от дъха прозорец, зад който надничат онези, по-истинските от нас човеци, направени от бял пухкав сняг.

Като познавач на цялостното творчество на Гeри, ще ви кажа обаче, че дебютът ѝ в литературата са прекрасните любовни стихове и импресиите, събрани в „Слънце и теб“ (2019). Още тук тя загатва за творческата си смелост да търси и открива пътя към себе си и хората около нея — пътят, по който минават чувствата ни и особено най-важното сред тях — Нейно Величество Любовта.

Ето защо, когато разбрах за „Молекули любов“, не се изненадах. С тази добре структурирана молекулярна съвкупност от докосващи бели стихове новата книга на Гери е истинско верлибър преживяване и наслада за сетивата на читателя.

Стихосбирката е красив пъзел от усещания и истини — „за любовта, без която не можем“, за болката, „която си отива“, за красивото, което намира място дори в тишината, и за онази безграничност на чувствата, която прави поезията жива, споделена и съпреживяна.

Стиховете и импресиите в книгата предлагат личен, дълбоко емоционален поглед към човешката душа — търсеща, страдаща, обичаща.

Поезията на Гергана Куртакова се отличава с деликатна чувствителност и ярка образност — едно истинско поетично пътешествие към най-фините вибрации на човешката емоционалност.

Любовта в тази стихосбирка е молекулярна субстанция — едновременно уязвима и всесилна, изначална и изграждаща.

Гери я интерпретира в различните ѝ лица — романтична, родителска, разрушителна, възвисяваща. Вижда я не просто като чувство, а като съвършена хармония, съединяваща души през времето и болката.

В сравнение с дебютната ѝ книга („Слънце и теб“) обаче тук ще откриете една друга, по-силна и по-смела, „помъдряла“ любов, калена в опитомена болка и изстрадано разочарование.

Вярата тук също ще я получите, но не като религиозен акт, а като пречистена форма на доверие в човека, в доброто, в „туй наше вечно утре“.

Поетесата вярва в новото начало, в повторния шанс, дори в малките понеделници, които носят надежда.

„Понеделник е…

Не можеш да върнеш събитията, но можеш да избереш да заживееш по нов начин.“ („За понеделниците и новото начало“).

Прошката в „Молекули любов“ е неизказаната нишка между миналото и настоящето. Тя е вътрешният диалог на човека със своето някогашно „аз“ или с хора, които си обичал в миналото си.

Това е и книга за мъдростта и силата.

Мъдростта като изстрадано знание, придобито чрез болката, преживяното и опита, натрупан в живота.

Силата като съзидателна изначалност на женската душа.

Поради всички тези причини смея да твърдя, че „Молекули любов“ не е просто поезия — това е емоционален дневник, метафизичен разговор и кутия със спомени, която всеки читател може да отвори и да открие нещо за себе си в нея. Куртакова успява с лекота да превърне личното в универсално без да дава готови отговори, но и без да пропуска въпросите.

Това не е книга за бързо четене, а за бавни вдишвания, тихи нощи и събудени сърца.

Днес отново чакам тролея на спирката. Оглеждам се сякаш за своя приятел, с когото си говорехме преди четвърт век тук. Мисля си, че ако отнякъде се появи, ще му кажа, че беше прав за онези свои думи по повод писателите, поетите и книгите, а една от тях — „Молекули любов“, е поредното доказателство за това.