„Бисмут“ – Георги Млеканов

Издателство „Многоточие“ (2024 г.)

Втората спирка от моето пътуване в Страната на Жоро Млеканов и неговите герои беше „Бисмут“ – издателство „Многоточие“ (2024).

Питах се какво означава „бисмут“ или може би кой е той. Оказа се, че и двата въпроса имат свои отговори, но аз ще се фокусирам върху втория. А той ни среща с Бисмут Непокисов – главният герой тук.

Неособено умен, но добродушен младеж, който винаги е готов да помогне и често попада в комични ситуации заради своята безкористна всеотдайност и простодушна първичност.

Дали защото миналата седмица се разхождах по улиците на квартал „Виктория Жижков“ и все още чувам в ума си трамваите на Прага, но докато четях приключенията на Бисмут Непокисов, си мислех за добрия войник Швейк. И двамата – непоколебими оптимисти, запазващи присъствие на духа въпреки всички неприятности, които ги преследват. И двамата – по своему специалисти по житейска философия и капризите на съдбата. И двамата – с чувство за хумор и ирония, които се оказват най-силните им оръжия срещу абсурдите на епохата, в която живеят.

Всъщност, именно това е основният творчески похват на Жоро както в първата му книга, така и в тази. Добавям към това наблюдателността му и усета към детайлите при изграждането на образите и съзидателната обич към героите си.

Заедно с това обаче тук авторът показва своеобразно творческо израстване и много сполучливо сменя формата на повествованието от краткия разказ към новелата, а това никак не е лесно и всеки пишещ човек, сигурен съм, ще го потвърди. Все едно да смениш начина на мислене и гледната точка към хората и събитията около себе си. Жоро обаче е успял и то по чудесен начин.

„Бисмут“ е книга за всички онези неприемливи закономерности в обществото ни, за които всеки ден ни информират медиите: корупция, социални несправедливости, бюрокрация и шуробаджанащина, алчност и пошлост, липса на емпатия, неравенство и агресия. До болка познати неща, които ни е все по-трудно да разбираме, но все така търпеливо приемаме, кой знае защо.

Както самият Жоро твърди „някои ситуации звучат абсурдно, и ако не бяхме в България, щях да се оправдая с художествена измислица“, но уви.

Но това е и книга за любов – като най-чист порив на сърцето на Бисмут към Бежка и надеждата му, че един ден двамата просто ще бъдат щастливи, въпреки всичко и въпреки всички.

Както в послесловието на първата си книга, така и в „Бисмут“, Млеканов декодира посланията си към читателите.

Пък кой знае – някой ден д-р Павлов (един от героите в „Бисмут“) най-после ще успее да изобрети лекарство срещу простотията. А дотогава:

„Нека застанем на страната на Доброто и колкото и да е трудно – да го отстояваме кой с каквото може!“