„Чиксалън“ в Татар Пазарджик в спомените на д-р Константин Кантарев (1903-1992)

„Северно от Новата махала се простираше Чиксалън, граничища със Софийското шосе (бул. „Ал. Стамболийски“). В нея почти всяко семейство имаше по някоя нива, малък бостан или зеленчукова градина, които обработваха сами. В по-голямата си част, особено в покрайнините, Чиксалън имаше вид на село и не напразно казваха „село Чиксалън“. Учениците наричаха другарите си от този квартал „прасаджии“ — от праза, който произвеждаха там заедно с другите зеленчуци. Есен чиксалънските ученици в гимназията и прогимназията (в Чиксалън нямаше и прогимназия!) носеха в тъканите си платнени торби учебниците заедно с някой червен домат, чушка, дори зелка. „Яжте, чекнета — казваха те на варошките си другари, като режеха с костурката пресния зарзават, — да видите какво произвеждат бостанчиите и прасаджиите!“… Имаше нещо вярно в това „чекнета“. Мнозина от варошли бяха истински чекнета. Момчета с черни или тъмносини костюми, учениците в красива униформа, лачени обувки, ученичките с престилки от лъскав черен сатен с бяла якичка или тъмносини рокли. Имаше и бедни ученици във Вароша, които можеха само да мечтаят за стенната закачалка на форма. Те, особено през Европейската война, носеха палта от шаяк, понякога бояз палта, които, небоядисани, им даваше Комитетът за стопански грижи. Вместо с шевро обувки, ходеха често и на цървули или гуменки. С много малки, невзрачни чанти, някои и без дълги палтенца, невидими, сиви, безцветни, с кръпки по задника, различно по цвят, форма и големина палтенца (зиме у тях балтоните бяха лукс), с домашно тъкани платнени ризи, изкривени обувки с едри ями встрани, подковани с железа или кабъри. Мнозина, особено в студовете, носеха червен или бял пояс, усукан няколко пъти на кръста. И до днес остава неяснен произходът на наименованието на махалата Чиксалън…“

Откъс от „Пролетта на един град“ (1983 г), д-р Константин Кантарев (1903-1992)