„Едни щастливи хора“ – история за избора да бъдеш светлина

Винаги съм вярвал в младите хора. Винаги съм ги подкрепял, стремейки се да бъда за тях мост, по който да преминат, за да стигнат възможно най-далеч и да сбъднат колкото се може повече от своите мечти.
Тази вечер, след като записахме един изключително емоционален епизод за подкаста с екипа от третокурсници от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, създали документалния филм „Едни щастливи хора“, отново си давам сметка, че съм прав – че не греша, че докато има хора като Теодор и неговите колеги, България ще я бъде.
Тези страхотни млади, щастливи и добри хора реанимираха чувството ми за оптимизъм, което напоследък все по-често попада под дефибрилатора на надеждата или изпада в състояние на командно дишане, клатушкайки се в линейката на разочарованието.
Впечатлен съм от мъдростта им – толкова несъвместима с младостта им, от професионализма им и от чувството им за отговорност към себе си, към обществото, в което живеем, и към изкуството, което създават.
Нямам търпение да споделя епизода ни другата седмица, а още по-голямо нетърпение изпитвам да се срещна с „Едни щастливи хора“ – филмът, който бе номиниран в две категории – „Най-добър документален филм“ и „Дебют“ на наградите „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови Дейци. Предстои му и участие в официалната селекция на Sofia Short Fest и още фестивали.
Това е историята на Иван, Ели и Стефи – хора със Синдром на Даун, които живеят различно, но обичат по начин, който често забравяме. Чрез техните съдби филмът ни напомня какво означава семейство – не само като биологична връзка, а като избор, грижа и принадлежност. Това е притча за щастието като съзнателен избор и като отговор на трудностите, които животът поставя.
За мен беше чест и огромно удоволствие, готини хора!
Вярвам във вас и в това, което правите!

Радио „Чиксалън“
Истории, които се помнят