„Агресия без междучасие“ – Георги Млеканов

Държа в ръка една книга, която е изключително актуална със заглавието и посланията си днес – сборникът с разкази на моя приятел, писателят и психолог Георги Млеканов. Всъщност всички книги на Жоро звучат актуално и това е само едно от техните достойнства.

Впечатленията ми за този чудесен сборник с разкази (изд. „Макрос“) е като за един много специален и изключително важен светофар на случващото се около нас. Той присветва ту зелено, ту жълто, а за съжаление все по-често и червено, за да ни държи далече от изкушаващата и удобна позиция на безучастни на зрители в собствения ни Театър на абсурда, за който няма почивен ден.

Книгата на Жоро не дава готови отговори, съвети и напътствия с повелителен тон. Както сам той твърди в предговора си: „…искам по-скоро да ви накарам да се замислите върху живота на децата ни.“ Както в другите си книги, така и тук е предвидил място след всеки разказ за индивидуалните впечатления на читателя и личния му избор за решение на поставения проблем.

Мисля, че именно това е и правилният авторов подход, защото пътя към истината всеки от нас трябва да намери сам. Сам да сгреши, сам да падне и да се удари, сам да намери сили дълбоко в себе си, за да се изправи и да продължи напред. Но накъде?

Посоката, оказва се, също трябва да изберем сами, а книгата на Жоро можем да използваме като любимата на шофьорите мобилна навигация Waze. Тя показва на нас и децата ни опасностите, трудните участъци, изискващи повишено внимание, и вече станалите произшествия по пътя ни към нашето по-безопасно и по-справедливо утре – там, където за доброто и за всички, които вярват в него и мечтаят за него, няма междучасие.

„Може би ще кажеш, че съм мечтател.
Но не съм единственият.
Надявам се един ден и ти да се присъединиш към нас…“

Джон Ленън, „Imagine” (1971)