Септември

Вече има „р“ в месеца, хора!
Септември е тук — някак тихо, но уверено в себе си — с първите хладни утрини, които преливат в горещи следобеди, а те в по-късите дни. И с онова особено усещане, че нещо от нас си отива, за да може друго да започне.
Лятото вече стяга багажа си, но сякаш тропа сърдито с боси крачета, обути в прашни сандали, и не му се тръгва.
А есента нетърпеливо наднича зад ъгъла, стиснала в ръка затворен чадър.
Отново започваме да броим дните… до следващата ни среща с „туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“.