Помня първият и единствен път, когато видях Иван Налбантов на живо. Беше една зимна облачна сутрин на автогара „Юг“ в Пловдив преди няколко години. Той чакаше автобуса за София. Бях се качил вече в моя автобус на съседния сектор и понечих да сляза, за да му изкажа уважението си, но в този момент шофьорът ни отиде някъде, затваряйки вратите след себе си. Можех само да гледам г-н Налбантов  през мръсния прозорец, по който бавно се лепяха падащите тихо снежинки – скромен и някак достолепен човек с благ и смирен поглед, който чакаше реда си, за да заеме мястото си в автобуса. Видях как изведнъж зад него нетърпеливо запристъпва от крак…

Вторник, 03.06.2025 г. Мила Ане, Обръщайки се назад във времето, за да проверя кога за последно четох мемоарна литература, споменът ме върна на студентската скамейка в Историческия факултет на Софийския университет преди повече от 25 години – и до дневника на Богдан Филов. Поради тази причина не бих казал, че съм сред най-запалените почитатели на такъв вид текстове като твоя. Още тогава обаче осъзнах, че писането, а и четенето на дневник, е много лично, отговорно и дори – бих казал – интимно занимание. Това е истинска кредитна карта на доверие, която читателят получава от автора. Остава му само (ако успее) да „влезе“ в книгата, да я почувства, за да открие…

В Международния ден на детето (1 юни) припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. Ане Франк (1929 – 1945) е родена на 12.06.1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на ул. „Мерведеплейн“ № 37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите…

Спомням си днес за една смела жена – Мария Сутич (1859-1932) Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик. Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството. Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово. На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което…

Правим малък преход в Карловския балкан преди време с жена ми и няколко приятели. Някъде след първия час водачът ни, бай Марин, ни спира за почивка. Пред нас, като страшно обвинение, е надвиснала в далечината голяма и стръмна скала: – Ей на това място – сочи той – идваше да тренира Христо Проданов. После се замисля за нещо, подпрян на туристическите си щеки. – Вижте! – обръщам се аз към другите – Там дори има плоча с неговия образ. Бай Марин не казва нищо. Спокойното му лице леко се разлива в тиха тъга и добродушна усмивка. А в ушите си аз чувам онези последни думи: “Ок, Ице! Ок! Разбирам те…

Апостола е на всички. Апостола е навсякъде. Той е дори в най-отдалеченото кътче на Земята, където някой говори, мисли и се чувства българин: край р. Темза, до Ниагарския водопад, по улиците на Буенос Айрес или операта в Сидни. Апостола е тук в нашата – негова България. Навсякъде около нас. Носи го в себе си първокласника, който сутрин отива с майка си на училище и палаво скача във всички локви, които срещат по пътя си. Апостола живее и в намръщената продавачка на билети на касата на гарата, която чака с нетърпение да свърши смяната ѝ. Пенсионерът, който бавно ситни с бастун в ръка по улицата също го пази в сърцето си.…

Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров. Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 година. Дядото е мирови съдия, а бащата – адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа – английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и…