Личности
-
ТАНЦУВАХМЕ С БЕТОВЕН
Бон ни посреща с лежерната си неделна слънчева усмивка, издаваща неговото настроение в края на лятото, когато го посетихме ние.Идвали сме вече в Германия и знаем, че неделя е специален ден тук, в който дори магазините не работят, а хората правят едно от най-човешките и красиви неща – да прекарват времето си заедно един с друг.Веднага разбирам, че от някогашната си столична значимост на център на Федералната република градът е запазил само спомените си и различните административни сгради, в които някога са се взимали важни решения, а днес са потънали в тишината на идиличната ненужност.Красивите зелени паркове са оазиси на спокойствие, в които можеш да седнеш под клоните на някое…
-
Д-р Иван Войводов (1851-1930) – будителят от Татар Пазарджик
Роден в Татар Пазарджик на 22 септември 1861 г. Завършва в Главното класно училище в родния си град при учителя Йордан Ненов. На 15-годишна възраст заминава за Пловдив и работи като помощник в аптеката на д-р Рашко Петров. През 1869 г. се премества в Брацигово и работи като фелдшер. През есента на 1872 г. заминава за Табор, Чехия, и се записва в пети клас на Реалната гимназия. Успешно полага изпитите си и през третата година се записва в Новосветската гимназия в Прага, където държи матура. През 1875 г. се завръща в Татар Пазарджик и става учител в местното класно училище. Активен деятел е на читалище „Виделина“. Член е на Революционния…
-
ТАНЦУВАХМЕ С БЕТОВЕН
Бон ни посреща с лежерната си неделна слънчева усмивка, издаваща неговото настроение в края на лятото, когато го посетихме ние. Идвали сме вече в Германия и знаем, че неделя е специален ден тук, в който дори магазините не работят, а хората правят едно от най-човешките и красиви неща – да прекарват времето си заедно един с друг. Веднага разбирам, че от някогашната си столична значимост на център на Федералната република градът е запазил само спомените си и различните административни сгради, в които някога са се взимали важни решения, а днес са потънали в тишината на идиличната ненужност. Красивите зелени паркове са оазиси на спокойствие, в които можеш да седнеш под…
-
„Не всички хора са мерзавци“: историята на Януш Корчак (1878-1942)
Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и общественик. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи по това време. Освен с книгите си, посветени на децата и за децата – „Крал Матиуш“, „Как да обичаме детето“, „Правото на детето на уважение“ и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци. Една от неговите най-известни мисли е: „Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му…
-
СПОМЕН ЗА ИВАН НАЛБАНТОВ (1940 – 2021)
Помня първият и единствен път, когато видях Иван Налбантов на живо. Беше една зимна облачна сутрин на автогара „Юг“ в Пловдив преди няколко години. Той чакаше автобуса за София. Бях се качил вече в моя автобус на съседния сектор и понечих да сляза, за да му изкажа уважението си, но в този момент шофьорът ни отиде някъде, затваряйки вратите след себе си. Можех само да гледам г-н Налбантов през мръсния прозорец, по който бавно се лепяха падащите тихо снежинки – скромен и някак достолепен човек с благ и смирен поглед, който чакаше реда си, за да заеме мястото си в автобуса. Видях как изведнъж зад него нетърпеливо запристъпва от крак…
-
Историята на Фани Каплан – жената, която стреля в Ленин
Фани Каплан (1890 – 1918) е руска революционерка, член на партията на есерите (Партията на социалистите-революционери), която прави опит за покушение срещу Ленин на 30.08.1918 г., след негова реч пред работниците в завода за оръжия „Чук и Сърп“ в Москва. Когато Ленин излиза от сградата и преди да се е качил в колата си, Каплан го извиква по име. Той се обръща към нея и тя стреля три пъти с пистолета си. Един куршум минава през палтото му, втори го уцелва в ключицата и част от левия му бял дроб, а третият го уцелва в лявото рамо, но той оцелява. Каплан е арестувана и разпитвана. Тя прави следното изявление: „Казвам…
-
„Задната къща“ – дневникът на Ане Франк (1929-1945)
Вторник, 03.06.2025 г. Мила Ане, Обръщайки се назад във времето, за да проверя кога за последно четох мемоарна литература, споменът ме върна на студентската скамейка в Историческия факултет на Софийския университет преди повече от 25 години – и до дневника на Богдан Филов. Поради тази причина не бих казал, че съм сред най-запалените почитатели на такъв вид текстове като твоя. Още тогава обаче осъзнах, че писането, а и четенето на дневник, е много лично, отговорно и дори – бих казал – интимно занимание. Това е истинска кредитна карта на доверие, която читателят получава от автора. Остава му само (ако успее) да „влезе“ в книгата, да я почувства, за да открие…
-
В Международния ден на детето
В Международния ден на детето (1 юни) припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. Ане Франк (1929 – 1945) е родена на 12.06.1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на ул. „Мерведеплейн“ № 37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите…
-
Мария Сутич (1859-1932), „на която името ще остане записано в историята“
Спомням си днес за една смела жена – Мария Сутич (1859-1932) Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик. Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството. Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово. На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което…
-
В памет на Христо Проданов (1943 – 1984)
Правим малък преход в Карловския балкан преди време с жена ми и няколко приятели. Някъде след първия час водачът ни, бай Марин, ни спира за почивка. Пред нас, като страшно обвинение, е надвиснала в далечината голяма и стръмна скала: – Ей на това място – сочи той – идваше да тренира Христо Проданов. После се замисля за нещо, подпрян на туристическите си щеки. – Вижте! – обръщам се аз към другите – Там дори има плоча с неговия образ. Бай Марин не казва нищо. Спокойното му лице леко се разлива в тиха тъга и добродушна усмивка. А в ушите си аз чувам онези последни думи: “Ок, Ице! Ок! Разбирам те…





























