Блогът на Илия Михайлов

По повод 1-ви ноември отдавам почит на още един истински български будител, който обаче остава някак малко познат на широката публика, но не и за нас, професионалните историци. Това е Хаджи Найден Йованович, когото приживе наричали „Татарпазарджичанина“ (1805 – 1862). Български възрожденски учител, писател и книгоиздател. Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, където учи и работи при вуйчо си – епископ Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827). Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), а след това няколко години и в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ…

Берт Траутман (1923 – 2013) е германски футболист (вратар) и легенда на английския Manchester City. По време на Втората световна война (1939 – 1945). Той е парашутист в германската армия и успява да избяга от руски, френски и американски плен, както и да оцелее след бомбардировката на град Клеве. Един от едва 90-те оцелели от своя полк, наброяващ 1000 души, той в крайна сметка попада в британски плен, като след войната предпочита да остане да живее в Англия, където по-късно подписва договор с отбора от Манчестър – нещо, което среща съпротива от феновете на отбора ветерани от войната и тези от еврейски произход. Траутман изиграва последните 15 минути от финала…

Помня студеният ноемврийски ден, в който с Valantina кацнахме на Liverpool John Lennon Airport, а вече нямах търпение да се потопя в харизмата на Ливърпул, за която бях чел толкова много и бях мечтал страстно през годините. Бръснещият вятър на Мърсисайд сякаш режеше като с нож всичко по пътя си, превръщайки мътните води на р. Мърси във вълни, които се разбиваха една след друга в доковете на Royal Albert Dock Liverpool. Въпреки това около себе си виждах щастливите зачервени от студа лица на хората по улиците – местните скаузъри и всички онези, дошли в града като гости, за да си тръгнат от него като приятели. Първата ни спирка беше The…

Днес Бон Скот, ACDC (1946 – 1980) ❤ щеше да празнува своя рожден ден. За съжаление нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

Иван Керезов е роден на 15 юни 1951 година в Пазарджик. Родителите му Стоянка и Георги Керезови са работници.  Баща му за кратко е председател на мебелна кооперация „Свобода“. Има сестра Гинка Керезова-Кеворкян, юрист по професия. Иван завършва с отличен успех ОУ „Георги Брегов“ и гимназия „Константин Величков“ през 1969 година. През есента на същата година е приет в Софийския университет “ Климент Охридски“, специалност „История“. Там негови преподаватели са най-добрите за времето си и свободомислещите историци в страната. Завършва през януари 1974 г. с профил – „Нова и Най-нова история“. Мобилизиран е в НШЗО „Христо Ботев“ в Плевен до 30 септември 1975 година. След уволнението си постъпва на работа…

Илия Матакиев е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ми Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. Роден е на 09.06.1872 г. в Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на…

  Младен Павлов (1848-1935) е роден в гр. Видин. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874—1876 учителствува в няколко селища в Оряховско. През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви сигнали да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и…

Едно невероятно обяснение в любов към Пловдив от Нери Терзиева (1952 – 2022) “И все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. Времето в най-стария жив европейски град тече по-бавно. Добавям машинално повечко звук „и“, вместо „е“, вече съм с тилифон, по който проверявам дали децата са се справили с матиматиката. Илиминтарно…