Блогът на Илия Михайлов

Правим малък преход в Карловския балкан преди време с жена ми и няколко приятели. Някъде след първия час водачът ни, бай Марин, ни спира за почивка. Пред нас, като страшно обвинение, е надвиснала в далечината голяма и стръмна скала: – Ей на това място – сочи той – идваше да тренира Христо Проданов. После се замисля за нещо, подпрян на туристическите си щеки. – Вижте! – обръщам се аз към другите – Там дори има плоча с неговия образ. Бай Марин не казва нищо. Спокойното му лице леко се разлива в тиха тъга и добродушна усмивка. А в ушите си аз чувам онези последни думи: “Ок, Ице! Ок! Разбирам те…

Апостола е на всички. Апостола е навсякъде. Той е дори в най-отдалеченото кътче на Земята, където някой говори, мисли и се чувства българин: край р. Темза, до Ниагарския водопад, по улиците на Буенос Айрес или операта в Сидни. Апостола е тук в нашата – негова България. Навсякъде около нас. Носи го в себе си първокласника, който сутрин отива с майка си на училище и палаво скача във всички локви, които срещат по пътя си. Апостола живее и в намръщената продавачка на билети на касата на гарата, която чака с нетърпение да свърши смяната ѝ. Пенсионерът, който бавно ситни с бастун в ръка по улицата също го пази в сърцето си.…

Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров. Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 година. Дядото е мирови съдия, а бащата – адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа – английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и…

Годиншнина от рождението на Роза Паркс (1913 – 2005) Тя става известна с отказа си да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. На 01.12.1955 г. Роза Паркс се качва в автобус в гр. Монтгомъри (щата Алабама) и сяда в частта за чернокожи, но местата за бели свършват и шофьорът я кара да стане и да отстъпи мястото си. Тя отказва. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. „автобусен бойкот в Монтгомъри“, призоваващ всички афроамериканци в Монтгомъри да не използват автобуси,…

По повод 1-ви ноември отдавам почит на още един истински български будител, който обаче остава някак малко познат на широката публика, но не и за нас, професионалните историци. Това е Хаджи Найден Йованович, когото приживе наричали „Татарпазарджичанина“ (1805 – 1862). Български възрожденски учител, писател и книгоиздател. Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, където учи и работи при вуйчо си – епископ Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827). Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), а след това няколко години и в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ…

Берт Траутман (1923 – 2013) е германски футболист (вратар) и легенда на английския Manchester City. По време на Втората световна война (1939 – 1945). Той е парашутист в германската армия и успява да избяга от руски, френски и американски плен, както и да оцелее след бомбардировката на град Клеве. Един от едва 90-те оцелели от своя полк, наброяващ 1000 души, той в крайна сметка попада в британски плен, като след войната предпочита да остане да живее в Англия, където по-късно подписва договор с отбора от Манчестър – нещо, което среща съпротива от феновете на отбора ветерани от войната и тези от еврейски произход. Траутман изиграва последните 15 минути от финала…

Помня студеният ноемврийски ден, в който с Valantina кацнахме на Liverpool John Lennon Airport, а вече нямах търпение да се потопя в харизмата на Ливърпул, за която бях чел толкова много и бях мечтал страстно през годините. Бръснещият вятър на Мърсисайд сякаш режеше като с нож всичко по пътя си, превръщайки мътните води на р. Мърси във вълни, които се разбиваха една след друга в доковете на Royal Albert Dock Liverpool. Въпреки това около себе си виждах щастливите зачервени от студа лица на хората по улиците – местните скаузъри и всички онези, дошли в града като гости, за да си тръгнат от него като приятели. Първата ни спирка беше The…

Днес Бон Скот, ACDC (1946 – 1980) ❤ щеше да празнува своя рожден ден. За съжаление нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.