Български артист. Роден в Татар Пазарджик на 3 юни 1892 г. Завършва българския католически пансион в гр. Одрин (1905). Работи по железницата в Пловдив (1906–1907) и като фотограф в гр. Балчик (1907–1911). При гостуването на театралната трупа на Роза Попова в гр. Балчик замества разболял се актьор, след което е приет в същата трупа. Мобилизиран е и участва в Балканските (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918). След на войните се завръща в родния град, за кратко време работи като фотограф при Константин Тачев, а след това започва работа в Областния съд в Пазарджик, където остава до 1947. Участва в театралния живот на града към състава на читалищния театър. От 1948…

Никола Иванов Чунчев е роден на 20 декември 1888 година в град Татар Пазарджик, в семейството на големия местен общественик Иван Чунчев, първият кмет на град Пазарджик след Освобождението. Иван Чунчев е съратник на Левски и Бенковски и е голяма фигура в предосвобожденски и следосвобожденски Пазарджик. Малкият Никола е отгледан в истински патриотичен дух и отрано замечтава за военна служба в кавалерията. Връстниците му  го наричат „Александър Македонски“, той е висок, строен, красив, но най-важното от всичко – в гърдите му бие едно истинско рицарско сърце. Постъпва във Военното училище през 1901 и го завършва през 1908 година с назначение в Трети конен полк в Пловдив, в който служи до…

„Северно от Новата махала се простираше Чиксалън, граничища със Софийското шосе (бул. „Ал. Стамболийски“). В нея почти всяко семейство имаше по някоя нива, малък бостан или зеленчукова градина, които обработваха сами. В по-голямата си част, особено в покрайнините, Чиксалън имаше вид на село и не напразно казваха „село Чиксалън“. Учениците наричаха другарите си от този квартал „прасаджии“ — от праза, който произвеждаха там заедно с другите зеленчуци. Есен чиксалънските ученици в гимназията и прогимназията (в Чиксалън нямаше и прогимназия!) носеха в тъканите си платнени торби учебниците заедно с някой червен домат, чушка, дори зелка. „Яжте, чекнета — казваха те на варошките си другари, като режеха с костурката пресния зарзават, —…

Роден в Татар Пазарджик на 22 септември 1861 г. Завършва в Главното класно училище в родния си град при учителя Йордан Ненов. На 15-годишна възраст заминава за Пловдив и работи като помощник в аптеката на д-р Рашко Петров. През 1869 г. се премества в Брацигово и работи като фелдшер. През есента на 1872 г. заминава за Табор, Чехия, и се записва в пети клас на Реалната гимназия. Успешно полага изпитите си и през третата година се записва в Новосветската гимназия в Прага, където държи матура. През 1875 г. се завръща в Татар Пазарджик и става учител в местното класно училище. Активен деятел е на читалище „Виделина“. Член е на Революционния…

Георг Волц е изтъкнат немски фотограф, който работи в България в началото на XX в. При своето посещение в Татар Пазарджик (година е неизвестна) той прави две впечатляващи снимки, запечатали перачки на брега на река Марица в града. Волц е рпден в Навплио през 1862 година. По произход е от Лотарингия. Пристига като фотограф в Княжество България от Гърция. От около 1900 година се установява в София, където отваря ателие на улица „Леге“ № 10, а по-късно ателието му се намира на улица „Славянска“ № 21. След 1912 г. ателието и домът на Георг Волц се намират на ул. Регентска № 48. Фотографското ателие било обзаведено с най-модерната за времето…

Откъс от книгата на Атанас Цанков (1932-2010) „Битие с питие“ (2010), изд. „Belloprint.Ltd“ Фото: германски войник на моста на р. Марица при Пазарджик, 1941 г. Благодарим за снимката на г-н Марин Киров! „…Беше през пролетта на 1941 година. Пред нашата къща, на огромния за тогавашните ми представи площад „Цар Александър II“, бе разположена немска военна част — над 100 мотоциклета с кош заедно с екипажите си. Очевидно войниците изпитваха сериозна нужда от питейна вода и от вода за измиване, защото с известно неудобство бяха попитали баща ми може ли да ползват нашата дворна чешма. Татко също бе мобилизиран за охрана на гарата, но вечер се прибираше да преспи вкъщи. Информиран,…

Дружество за производство и търговия на гумени изделия, памучно и конопено предачество, тъкачество, конфекция, с внос на сурови материали за индустрията и с износ на коноп, тютюн, овошки и др. земеделски произведения. С Определение №1769 Пазарджишкият окръжен съд утвърждава на 9 октомври 1940 г. образуването на АД с Управителен съвет: председател – Ангел Ст. Сотиров, подпредседател – Сотир Ст. Сотиров, и член – Христо Ст. Сотиров. Дружеството се учредява за срок от 99 години. Основният капитал възлиза на 10 млн. лв., разпределени в 1 000 акции от по 10 000 лв. Всяка акция дава право на един глас. Братя Сотирови внасят в пари 30%, а останалата стойност е в натура…

Обществен превоз на пътници с автобуси по гр. и междуселищни маршрутни линии. Първата междуселищна автобусна линия е Пазарджик – Панагюрище, обслужвана от предприятие с местните шофьори, представлявано от Стоянка Манолова (1936 г.). В бюджета на общината се предвиждат средства за поддържане на линията. Отдалечеността на жп гарата от града налага Градската управа да организира „превоза на пътници в чертите на града“. ОбС отдава превоза на предприемач (1937 г.). Договорът е с притежателите на автобусни коли Иван Димитров и Коце Стоянов от Пловдив. Впоследствие, поради неизпълнение на клаузите в договора (без съгласие на Общината пускат в движение автобуси, отказват да представят позволително да плащат 10% от брутния приход), превозът е преустановен.…

Храмът е построен през 1860 г. в тогавашния най-голям християнски квартал на Татар Пазарджик – „Чиксалън“ от брациговските майстори Христо Боянин (Троянов), Дамян Попов – Петковичин, Иван Гинков – Ването и Ангел Райков. През 1861 г. е застлана с каменни плочи, платени от бакалския еснаф на майстор Гено. Този акт свидетелства за активното участие на местната общност в изграждането на духовни центрове. Храмът представлява трикорабна базилика, разделена с два реда колони, които завършват с капители, украсени с орнаменти. Въпреки че няма куполи, архитектурата впечатлява с хармоничната си композиция и декоративни елементи. През 1864 г. в пристройките към храма започва да функционира взаимно училище „Св. Архангел“. Първият учител е Тома Попович.…