Кино и театър,  Новини

Първият български игрален филм, сниман в Пазарджик

Кадър от „Любовта на семкаря“ (1941). Снимка: http://bnf.bg/bg/

Малцина знаят, че още през първата половина на ХХ век Пазарджик се превръща в снимачна площадка на българското кино. Именно тук през 1941 година е заснет един от ранните родни игрални филми – „Любовта на семкаря“, която остава в историята като първия български игрален филм, реализиран в нашия град.

Лентата е дело на Спас Тотев – човек, съчетал в себе си няколко творчески роли. Той е едновременно сценарист, режисьор и оператор на филма – практика, характерна за ранното кино, когато ентусиазмът често компенсира липсата на технически и финансови възможности.

Кинокамерата на Спас Тотев, произведена от Ernemann Werke A.G. Експонат на Националния политехнически музей. Снимка: http://bnf.bg/bg/

Сюжетът на филма е лек, романтичен и изпълнен с типичния за онова време хумор. Главният герой е градският семкар – обикновено, но добросърдечно момче, което се влюбва в красиво младо момиче. Двамата се разхождат по острова на река Марица – място, познато и любимо на поколения пазарджиклии, – където си разменят първите любовни признания.

Щастието им обаче среща сериозна пречка – строгият баща на девойката. Той категорично отказва да даде дъщеря си на мъж, който не е служил в армията. Никакви серенади под прозореца, никакви романтични жестове не успяват да го разчувстват. Дори напротив – ядосан, той прогонва ухажора и приятелите му с дебело дърво.

Решен да докаже себе си, младежът заминава войник. В казармата се проявява като доблестен и старателен, за което е отличен и награден. Когато се завръща у дома с военни отличия, дори непреклонният баща е принуден да отстъпи и да благослови любовта на младите.

Филмът завършва с оптимистична и по духа на епохата картина – младото семейство вече има много деца, а всички заедно се разхождат из града. Финалният надпис гласи:

„Велика България има нужда от войници.“

Продължителността на „Любовта на семкаря“ е 54 минути, от които в Българска национална филмотека са запазени 13 минути.

Макар и създаден с ограничени средства, филмът е важна страница от културната биография на града. Той показва, че Пазарджик не е бил само свидетел на историята, но и активен участник в нея – дори в света на българското кино.

Затова, когато се разхождаме днес по острова на Марица или из старите градски улици, е добре да си спомним, че някога именно тук е оживяла една от първите български филмови истории.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *