Блогът на Илия Михайлов

Откъс от книгата на Атанас Цанков (1932-2010) „Битие с питие“ (2010), изд. „Belloprint.Ltd“ Фото: германски войник на моста на р. Марица при Пазарджик, 1941 г. Благодарим за снимката на г-н Марин Киров! „…Беше през пролетта на 1941 година. Пред нашата къща, на огромния за тогавашните ми представи площад „Цар Александър II“, бе разположена немска военна част — над 100 мотоциклета с кош заедно с екипажите си. Очевидно войниците изпитваха сериозна нужда от питейна вода и от вода за измиване, защото с известно неудобство бяха попитали баща ми може ли да ползват нашата дворна чешма. Татко също бе мобилизиран за охрана на гарата, но вечер се прибираше да преспи вкъщи. Информиран,…

Дружество за производство и търговия на гумени изделия, памучно и конопено предачество, тъкачество, конфекция, с внос на сурови материали за индустрията и с износ на коноп, тютюн, овошки и др. земеделски произведения. С Определение №1769 Пазарджишкият окръжен съд утвърждава на 9 октомври 1940 г. образуването на АД с Управителен съвет: председател – Ангел Ст. Сотиров, подпредседател – Сотир Ст. Сотиров, и член – Христо Ст. Сотиров. Дружеството се учредява за срок от 99 години. Основният капитал възлиза на 10 млн. лв., разпределени в 1 000 акции от по 10 000 лв. Всяка акция дава право на един глас. Братя Сотирови внасят в пари 30%, а останалата стойност е в натура…

Обществен превоз на пътници с автобуси по гр. и междуселищни маршрутни линии. Първата междуселищна автобусна линия е Пазарджик – Панагюрище, обслужвана от предприятие с местните шофьори, представлявано от Стоянка Манолова (1936 г.). В бюджета на общината се предвиждат средства за поддържане на линията. Отдалечеността на жп гарата от града налага Градската управа да организира „превоза на пътници в чертите на града“. ОбС отдава превоза на предприемач (1937 г.). Договорът е с притежателите на автобусни коли Иван Димитров и Коце Стоянов от Пловдив. Впоследствие, поради неизпълнение на клаузите в договора (без съгласие на Общината пускат в движение автобуси, отказват да представят позволително да плащат 10% от брутния приход), превозът е преустановен.…

Храмът е построен през 1860 г. в тогавашния най-голям християнски квартал на Татар Пазарджик – „Чиксалън“ от брациговските майстори Христо Боянин (Троянов), Дамян Попов – Петковичин, Иван Гинков – Ването и Ангел Райков. През 1861 г. е застлана с каменни плочи, платени от бакалския еснаф на майстор Гено. Този акт свидетелства за активното участие на местната общност в изграждането на духовни центрове. Храмът представлява трикорабна базилика, разделена с два реда колони, които завършват с капители, украсени с орнаменти. Въпреки че няма куполи, архитектурата впечатлява с хармоничната си композиция и декоративни елементи. През 1864 г. в пристройките към храма започва да функционира взаимно училище „Св. Архангел“. Първият учител е Тома Попович.…

Разширяването на автобусната транспортна мрежа в Пазарджик и връзките му с околните населени места налага необходимостта от построяване на градска автогара. Строежът започва през 1966 г. в центъра, на ул. „Г. Бенковски“ при пресечката ѝ с ул. „Н. Вапцаров“. Изградени са сектори за автобусите по направления, чакалня, гише за продажба на билети и информация, стая за майки с деца, в служебни помещения, лекарски и зъболекарски кабинети, павилиони. Открита е за използване през 1968 г. Разкрити са междуселищни линии, свързващи Пазарджик с градовете и селата от Пазарджишки регион, както и извън него. Към 1996 г. автогарата обслужва 42 крайградски и междуселищни автолинии на територията на Пазарджишки регион, има и автолинии с…

В събота имах удоволствието да представя в зала „Никола Манев“ една от най-специалните за мен теми на нашия Исторически клуб „ПаметЪ“ – Български игрални филми, снимани в гр. Пазарджик . В тази своеобразна филмова лектория за мен беше важно да покажа магията на Седмото изкуство с български адрес и връзката му с историята на града. Обичам българското кино с неговите послания, крилати фрази, велики актьори, сценаристи, режисьори и оператори. Обичам го с върховете и спадовете му – с всичко онова, което го прави такова, каквото е. Неслучайно създадох и години наред поддържам най-голямата страница за български филми – Българско кино, а наскоро развих и нашия канал в TikTok, който само…

Малцина знаят, че още през първата половина на ХХ век Пазарджик се превръща в снимачна площадка на българското кино. Именно тук през 1941 година е заснет един от ранните родни игрални филми – „Любовта на семкаря“, която остава в историята като първия български игрален филм, реализиран в нашия град. Лентата е дело на Спас Тотев – човек, съчетал в себе си няколко творчески роли. Той е едновременно сценарист, режисьор и оператор на филма – практика, характерна за ранното кино, когато ентусиазмът често компенсира липсата на технически и финансови възможности. Сюжетът на филма е лек, романтичен и изпълнен с типичния за онова време хумор. Главният герой е градският семкар – обикновено,…