-
Хенрик Сенкевич (1846-1916) – летописецът на човешкия дух
Израснал съм с „Quo Vadis“ пред погледа. Тази невероятна книга стоеше на почетно място в библиотеката на родителите ми. Помня я. Като дете съм минавал безброй пъти покрай нея, загледан в черните корици и червените букви, забързан към поредния квартален футболен мач или поредната пакост с приятелите от тайфата.Помня, че когато бях вече „юноша бледен“, се запитах какво всъщност означава заглавието. Заинтересувах се и разбрах превода му от латински език – „Къде отиваш?“.Така и не посегнах обаче тогава да я отворя. Може би все още не бях готов за нея по онова време. Може би тя просто беше продължила да ме чака, докато „узрея“ за нея.Книгите понякога са много търпеливи…
-
„Прокълнатият двор“ (1954) – Иво Андрич
Обичам книгите на Иво Андрич. Обичам историите му. Обичам начина, по който ми ги разказва.Осъзнах това още докато стоях захласнат на „Моста на Дрина“, а след това и с всяка следваща страница от „Травнишка хроника“.Открих го и в „Прокълнатият двор“.В тази малка по обем, но необикновено голяма по смисъл повест отново срещнах онзи Андрич, който умее да превръща човешката съдба в история, а историята – в размисъл. Свят, в който границата между истината и художествената измислица е почти незабележима, в който спомените са по-силни от времето, а човешката природа остава загадка дори за самия човек.Андрич не бърза с повествованието тук. Не настоява да го следваш. Просто разказва – за стария…
-
ЖЕНАТА, КОЯТО ПОДАРИ НА СВЕТА БЕЗКРАЙНО ДЕТСТВО
Когато бях малък, баба ми Йорданка, Бог да даде мир и покой на добрата ѝ душа, ми четеше почти всеки ден – приказки, гатанки, пословици, поговорки – всичко онова, което една баба би могла да чете на малкото си внуче през 80-те години на миналия век.Тогава не съм го осъзнавал, но днес си давам сметка, че по този начин тя е била моят пръв и безценен екскурзовод в света на словото. Сега разбирам колко важно за фабричните настройки на моята фантазия, речник, палитрата ми от чувства и светоусещане са били тези стотици прочетени от нея за мен страници.Именно благодарение на баба ми скоро се престраших и сам да пътешествам с…
-
„Power Up“ – наследството на Малкълм
На 13.11.2020 г. AC/DC натиснаха копчето за поредното си рокендрол презареждане, което нарекоха „Power Up“. Според мен, това не беше просто албум от тяхната богата дискография, а неоспоримо и гръмко доказателство, че чистокръвният хардрок няма възраст, че никога не излиза от играта и че винаги ще бъде актуален. От първите акорди на „Realize“ до последния барабанен тътен на „Code Red“ – единайсет парчета, заредени с онази неподражаема енергия, която само най-великата електроцентрала в света може да произведе със своята запазена марка. „Shot in the Dark“, „Demon Fire“, „Witch’s Spell“, „Wild Reputation“ – всеки един от тези хитове е покана за поредния китарен ритуал, а зад цялата тази стихия стои и…
-
“Възлюбените“ (2022) – Боян Йорданов
Още с първите няколко страници усетих дебютния роман на Боян „Възлюбените“ като своеобразен дневник на народностното осъзнаване – на онова толкова продължително пробуждане на чувството за принадлежност и културна идентичност у голяма част от българите в края на XVIII и началото на XIX век. Българското възраждане скоро навлиза в своя пик, а църковно-националната борба, въжделенията за модерно образование и жадуваното освобождение постепенно се превръщат в общонародна кауза и необратими процеси. Знам от личен опит, че големите истории, славните подвизи и велики дела, за които често говорим, стават още по-вълнуващи и въздействащи, когато са разказани през всекидневието на „малките“ (разбирай обикновените) хора. Един от тях е главният герой в книгата –…
-
Светът на Стиг Ларшон (1954 – 2004)
Помня добре онази студена зимна вечер преди десетина години, когато седях пред първия си компютър и съсредоточено играех Call of Duty. Убивах лошите немци и освобождавах сграда след сграда в заснежения Сталинград. Телевизорът работеше на заден план. Изведнъж чух, че започва някакъв европейски филм. БНТ правеше поредния си опит за възраждане на култовата рубрика „Студио Х“. Загледах се неволно. Видях моторист с черни кожени дрехи и каска, който караше по мокър път. Спря, свали каската си и се оказа, че зад нея стои момиче с тежък грим и обеци на веждата. Това беше достатъчно, за да привлече вниманието ми. Междувременно някакъв немски снайперист се беше възползвал от разсейването ми и…
-
Ален Делон – от времето, когато историите бяха достатъчни
Убеден съм, че за днешната публика, свикнала с динамиката, зрелищността и агресивните визуални ефекти на съвременните кинопродукции, неговите филми вероятно вече изглеждат наивни, бавни, дори скучни и старомодни.Аз обаче ги усещам по съвсем различен начин. За мен те са част от златните страници на френската кинематография. В тях откривам толкова истински, човешки и непосредствени неща – неподправени емоции, естествено звучащи диалози, житейски истории и герои, които не се нуждаят от дигитална обработка и добавена реалност, за да те докоснат и впечатлят.Може би точно това ми липсва все повече днес, когато се усещам предозирал с изкуствени неща: интелект, отношения и ценности; може би това е и причината да посягам все по-рядко…
-
Рокендрол с характер, думи със „Стойност“
Стойност се завръщат с чисто нов албум! Това е музикалната новина на седмицата за мен. Чух само парчето „Вакуум“, което момчетата пуснаха тези дни, и съм страшно доволен. Тук е познатият здрав китарен саунд, енергията, която те грабва още от първите акорди, и вокалите на Стефчо, които се реят като високолетящ дрон над сивия пейзаж на нашето ежедневие, над границите, които сами си поставяме, високо над предразсъдъците, злобата и простотията. Текстовете, с които казват толкова много, без да имат нужда от излишни думи, винаги са били друга тяхна много важна запазена марка. Те носят онзи особен баланс между личното и общочовешкото, между метафората и болезнено разпознаваемата реалност, която ни заобикаля.…
-
Едно малко късче от голямото сърце на София
Меко казано, филмът на Олег Ковачев „Нашият квартал „Цар Иван Асен II“ (2024) ме впечатли, разчувства ме и ме накара да се замисля. Много отдавна не бях гледал по-откровено, по-истинско и по-мило обяснение в любов от някого към мястото, в което се е родил и живее. Според мен лентата е показателен пример за професионално краеведско проучване, чиято основна цел е да съхрани паметта за това малко късче от голямото сърце на София. То бие със свой собствен ритъм, неподвластен на времето, в който се преплитат съдбите на поколения и грижата на хората, които продължават да го наричат свой дом. Толкова много минало, настояще и бъдеще, събрани в по-малко от час…
-
Как се чувстваш, когато си сбъднал една от своите мечти?
Как се чувстваш, когато си сбъднал една от своите мечти?Трудно е да се обясни, а може би не е и нужно. Има неща, които е по-важно да се преживеят, отколкото да се анализират.Преди няколко години имах възможността да се докосна до един от своите герои – Христо Шопов – човек с магнетичен чар, завладяваща харизма и топли очи, изпълнени с доброта и уважение.Поговорихме за българско кино и театър, за живота, благодарих му за всичко онова, което ми е подарил с ролите си през годините.А бонус беше автографът на бате Христо върху обложката на „Вчера“ от моята dvd колекция.Понякога животът ни подарява мигове, в които осъзнаваш, че стоиш рамо до рамо…



























