• Новини,  Страници от миналото на Пазарджик

    Обществен транспорт в Пазарджик

    Обществен превоз на пътници с автобуси по гр. и междуселищни маршрутни линии. Първата междуселищна автобусна линия е Пазарджик – Панагюрище, обслужвана от предприятие с местните шофьори, представлявано от Стоянка Манолова (1936 г.). В бюджета на общината се предвиждат средства за поддържане на линията. Отдалечеността на жп гарата от града налага Градската управа да организира „превоза на пътници в чертите на града“. ОбС отдава превоза на предприемач (1937 г.). Договорът е с притежателите на автобусни коли Иван Димитров и Коце Стоянов от Пловдив. Впоследствие, поради неизпълнение на клаузите в договора (без съгласие на Общината пускат в движение автобуси, отказват да представят позволително да плащат 10% от брутния приход), превозът е преустановен.…

  • Новини,  Страници от миналото на Пазарджик

    Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Татар Пазарджик

    Храмът е построен през 1860 г. в тогавашния най-голям християнски квартал на Татар Пазарджик – „Чиксалън“ от брациговските майстори Христо Боянин (Троянов), Дамян Попов – Петковичин, Иван Гинков – Ването и Ангел Райков. През 1861 г. е застлана с каменни плочи, платени от бакалския еснаф на майстор Гено. Този акт свидетелства за активното участие на местната общност в изграждането на духовни центрове. Храмът представлява трикорабна базилика, разделена с два реда колони, които завършват с капители, украсени с орнаменти. Въпреки че няма куполи, архитектурата впечатлява с хармоничната си композиция и декоративни елементи. През 1864 г. в пристройките към храма започва да функционира взаимно училище „Св. Архангел“. Първият учител е Тома Попович.…

  • Блог,  Новини,  Страници от миналото на Пазарджик

    Автомобили в Пазарджик

    Първите автомобили се появяват в Пазарджик почти незабелязано — като странна новост, която не успява веднага да измести файтона, кабриолета и велосипеда. Градът още живее в ритъма на конските копита, когато през 1902 г. в България пристига първият бензинов автомобил, предназначен за Министерството на войната. След него, като плахи предвестници на новото време, идват и колите за царския двор, а после и първите служебни автомобили за съобщенията.До 1913 г. в страната вече се движат над сто пътнически коли, но в Пазарджик автомобилът все още е чудо. Местният вестник през 1910 г. съобщава с известно вълнение за нова линия: Пещера – Пазарджик – Панагюрище. Един-единствен автомобил, собственост на пловдивско дружество, тръгва…

  • Новини,  Страници от миналото на Пазарджик

    Автогарата в Пазарджик

    Разширяването на автобусната транспортна мрежа в Пазарджик и връзките му с околните населени места налага необходимостта от построяване на градска автогара. Строежът започва през 1966 г. в центъра, на ул. „Г. Бенковски“ при пресечката ѝ с ул. „Н. Вапцаров“. Изградени са сектори за автобусите по направления, чакалня, гише за продажба на билети и информация, стая за майки с деца, в служебни помещения, лекарски и зъболекарски кабинети, павилиони. Открита е за използване през 1968 г. Разкрити са междуселищни линии, свързващи Пазарджик с градовете и селата от Пазарджишки регион, както и извън него. Към 1996 г. автогарата обслужва 42 крайградски и междуселищни автолинии на територията на Пазарджишки регион, има и автолинии с…

  • Кино и театър,  Новини,  Творчески активности

    По следите на българското кино в Пазарджик

    В събота имах удоволствието да представя в зала „Никола Манев“ една от най-специалните за мен теми на нашия Исторически клуб „ПаметЪ“ – Български игрални филми, снимани в гр. Пазарджик . В тази своеобразна филмова лектория за мен беше важно да покажа магията на Седмото изкуство с български адрес и връзката му с историята на града. Обичам българското кино с неговите послания, крилати фрази, велики актьори, сценаристи, режисьори и оператори. Обичам го с върховете и спадовете му – с всичко онова, което го прави такова, каквото е. Неслучайно създадох и години наред поддържам най-голямата страница за български филми – Българско кино, а наскоро развих и нашия канал в TikTok, който само…

  • Кино и театър,  Новини

    Първият български игрален филм, сниман в Пазарджик

    Малцина знаят, че още през първата половина на ХХ век Пазарджик се превръща в снимачна площадка на българското кино. Именно тук през 1941 година е заснет един от ранните родни игрални филми – „Любовта на семкаря“, която остава в историята като първия български игрален филм, реализиран в нашия град. Лентата е дело на Спас Тотев – човек, съчетал в себе си няколко творчески роли. Той е едновременно сценарист, режисьор и оператор на филма – практика, характерна за ранното кино, когато ентусиазмът често компенсира липсата на технически и финансови възможности. Сюжетът на филма е лек, романтичен и изпълнен с типичния за онова време хумор. Главният герой е градският семкар – обикновено,…

  • Блог,  За книгите,  Новини

    „Иманяри“ (1964) – Асен Христофоров

    Понякога си мисля, че към човешката еволюция би трябвало да се добави един перманентен етап – „търсещ човек“, който винаги продължава, защото още с раждането си, та чак до последния си дъх, всички ние търсим някого или нещо: смисъл, упование, човек, чувство. Някои цял живот издирват призрачния панелен блок, за който са чували, че на осмия етаж в него живее сама, под наем, истината. Други вярват, че са по следите на щастието си и се опитват да намерят най-прекия път до него. Трети не спират да си повтарят, че на любовта най-после ще ѝ омръзне да си играе с тях на криеница, ще се покаже от ъгъла, зад който се…

  • Блог,  За книгите,  Новини

    „Насрещен вятър“ (1941 г.) – Мария Грубешлиева (1900 – 1970)

    Веднъж попитах един петокласник какъв иска да стане, когато порасне. Той се усмихна и ми отговори просто: „Щастлив“. Отговорът ме изненада приятно. Помолих го да ми обясни какво означава това за него, а той след кратко колебание добави: „Все още не съм сигурен“. Може би беше чувал отнякъде крилатата мисъл на Джон Ленън по темата, може би беше слушал родителите си да говорят за щастието, а може би просто прояви онази детска мъдрост, която идва без обяснения. Защото децата, забелязал съм, понякога са мъдри по начин, който впечатлява нас възрастните, а те самите все още не осъзнават. Всъщност, като се замисля, стремежът на човека към собственото му щастие е един…

  • За футбола,  Новини

    „Има само един Джими Гримбъл“ (Великобритания)

    Винаги съм разбирал и обичал футбола и всичко около него в неговия чисто британски стил и начин. Като дете четях много за футболната култура на Острова – matchday, away days, mascots, chants, пабовете. А когато пораснах, имах възможност да се докосна до този свят няколко пъти досега, на различни стадиони във Великобритания. Успях да усетя ситния дъждец, който пада по дрехите ти, докато скандираш заедно с другите името на любимия си отбор, гордо изправен на трибуната за гостуващите фенове зад една от двете врати. Аз съм човек, който, ако е пред телевизора и трябва да избира дали да гледа финала на Шампионската лига между някои от европейските грандове или мач…

  • Блог,  Новини

    Когато Коледа пътува по пощата: старите български коледни картички

    Според данни на Българските пощи първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 година, а първата коледна, три години по-късно през 1885. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който е първия притежател на поздравителна картичка. До ден днешен фамилията Сакскобургготски са притежатели на уникални поздравителни картички и едни от най-богатите и ценни колекции в света. Макар и да навлизат бързо в страната ни, картичките не се произвеждат в България. Такива се внасят от Европа и само се добавяло текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в русенската печатница „Модерно изкуство“ през началото на XX век. Старите български коледни картички са малки художествени свидетелства за духа на времето, в…