По мое скромно мнение, като един от редовите поклонници на Талия и Мелпомена, сценичното партньорство между Боян Арсов и Станка Калчева в „Швейцария“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е една от най-добрите театрални колаборации за 2025 г. Пиесата на Джоана Мъри-Смит, която се играе за пръв път в България, среща зрителите с писателката на криминални романи Патриша Хайсмит (1921–1995) (Станка Калчева) и младия амбициозен редактор от голямо издателство в Ню Йорк – Едуард Риджуей (Боян Арсов), в сърцето на швейцарските Алпи, където в уединение остарява ексцентричната писателка. Уморена от хората, от лицемерието и най-вече от себе си, Хайсмит сякаш е загубила вяра в таланта си и творческата потребност да напише…

Издателство „Жанет 45“, 2019 г. Има един особен вид книги, които още с първото си изречение ме „хващат“ за читател и не ме пускат до самия си край. Когато бях по-млад, се чудех на какво се дължи това. С годините обаче опитът ме научи, че харизмата на литературата, а и на хората, е магия, която трудно може да бъде обяснена и още по-трудно – разбрана. И все пак някои от съставките на тази магия – начело с таланта, разбира се – обикновено са страстта и чувствата, които авторът е вложил в произведението си, богатата му обща култура и емоционална интелигентност, хилядите прочетени страници, вдъхновението, творческото изкушение и любопитството, които го…

Върнах днес първата серия от предаването Ергенът на bTV. Това, което видях там, не ме изненада, но ме натъжи. Не бих си позволил да използвам обидни квалификации и епитети по адрес на участниците в това предаване, които не познавам лично. Искам обаче твърдо да заявя, че за мен те не са и не могат да бъдат представителна извадка. Младите хора на България четат и пишат книги, ходят на театър, печелят престижни международни научни, спортни, културни и образователни конкурси, участват в различни благотворителни и доброволчески инициативи, слушат музика, различна от чалга, създават мобилни приложения и работят свободно с AI. За съжаление, чрез силата на телевизията това, което видях в предаването, се…

Издателство „Многоточие“ (2024 г.) Втората спирка от моето пътуване в Страната на Жоро Млеканов и неговите герои беше „Бисмут“ – издателство „Многоточие“ (2024). Питах се какво означава „бисмут“ или може би кой е той. Оказа се, че и двата въпроса имат свои отговори, но аз ще се фокусирам върху втория. А той ни среща с Бисмут Непокисов – главният герой тук. Неособено умен, но добродушен младеж, който винаги е готов да помогне и често попада в комични ситуации заради своята безкористна всеотдайност и простодушна първичност. Дали защото миналата седмица се разхождах по улиците на квартал „Виктория Жижков“ и все още чувам в ума си трамваите на Прага, но докато четях…

„Приближаване“, издателство „Планини“ Илия Михайлов 26 август – Международен ден на кучето Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си – дядо Миро. Старецът обаче го обичаше и не му се сърдеше. Гълчеше го нежно и съвсем протоколно и го наричаше „калпазанин“. А след като получи инфаркт преди три години, спря да ходи на лов и да използва инстинктите на Джеси, който се превърна преди всичко в негов единствен другар…

Едноседмично бродене из лабиринта на AI и придобити базови умения за работа с изкуствен интелект: ElevenLabs, Sora, Ideogram, NotebookLM, ChatGPT, Flexi, ZeroGPT и QuillBot.Умения, които подлежат на постоянно обновяване и усъвършенстване, защото всичко, свързано с изкуствения интелект и неговите агенти, се развива с бясна скорост и остарява също толкова бързо. Това, според мен, прави т.нар. „учене през целия живот“ още по-актуално и още по-належащо – особено за нас, хората, които сме се посветили на децата и тяхното образование.Въпросите, които си задавах по темата „AI-Enhanced Learning Experiences: The Future of Education“, остават също толкова много и важни както преди обучението, така и след него:Как да направим AI наш полезен партньор в…

Ако някога, някъде, някой все пак успее да изчисли коя е най-използваната тема в литературата, сигурен съм, че първото място в тази статистика ще заеме с достойнство Нейно Величество Любовта. Убеден съм също така, че същият този някой, някъде, някога би разбрал, че в безкрайния океан от страници и томове, посветени на стремежа на хората към щастие посредством любовта, една книга се откроява сред всички останали – и тя е написана от българин преди точно двадесет години – „Аутопсия на една любов“ – последният роман на Виктор Пасков (1949–2009). Тя е от онзи много рядък вид литературни произведения, които се четат с душата, чувстват се, преживяват се, изстрадват се. Помитат…

Помня първият и единствен път, когато видях Иван Налбантов на живо. Беше една зимна облачна сутрин на автогара „Юг“ в Пловдив преди няколко години. Той чакаше автобуса за София. Бях се качил вече в моя автобус на съседния сектор и понечих да сляза, за да му изкажа уважението си, но в този момент шофьорът ни отиде някъде, затваряйки вратите след себе си. Можех само да гледам г-н Налбантов  през мръсния прозорец, по който бавно се лепяха падащите тихо снежинки – скромен и някак достолепен човек с благ и смирен поглед, който чакаше реда си, за да заеме мястото си в автобуса. Видях как изведнъж зад него нетърпеливо запристъпва от крак…