-
„Блаженство“-то на Чарлз О’Риър
Легендарният тапет на Windows XP, изобразяващ зелена поляна под синьо небе, всъщност е истинска снимка, наречена „Блаженство“, за която се смята, че е най-гледаната фотография в историята на човечеството.Кадърът е уловен от американския фотограф Чарлз О’Риър в окръг Сонома, Калифорния, и е видян от над 1 милиард души по света.Хълмът всъщност е лозов масив. В началото на 90-те години на миналия век обаче, регионът е нападнат от коренова въшка (филоксера), което принуждава собствениците да изкоренят лозята и да засеят обикновена трева. Това създава перфектния чист зелен хълм точно навреме за снимката.Противно на масовото вярване, снимката не е дигитално манипулирана или обработвана. О’Риър я заснема през януари 1996 г. в петък…
-
МЕЖДУ ДВЕ СПИРКИ
Юлското слънце безмилостно е простряло лъчите си върху големия град, като пипала на гигантски пламтящ октопод. Въздухът трепти от топлината, която сякаш човек може да улови в ръцете си за миг, преди да изгори дланите му. Асфалтът на булеварда вече е на път да се превърне в размекното сиво желе. Покривът на автобусната спирка до панелния квартал с героични усилия прави сянка, оскъдна като смокиновото листо на прокудения от Рая Адам. Светлинното табло също се задъхва от горещината и се бави с информацията за пристигащите автобуси. Най-после светещият надпис се появява изневиделица и се плъзва по дисплея като малка електронна змия, подобна на онази в популярната в близкото минало игра…
-
ЗАПАЗЕТЕ ТУХЕЛ
За разлика от повечето колеги „диванни специалисти“, които са убедени, че Томас Тухел трябва незабавно да бъде уволнен като треньор на England football team, аз мисля, че той трябва да остане. Ако погледнем само безпристрастната статистика, този човек донесе медал (макар и бронзов) на Трите лъва след 60 години суша. Това е безспорен успех, който не успяха да постигнат неговите предшественици, сред които легенди като Алф Рамзи (1963 – 1974), Дон Реви (1974 – 1977), Рон Грийнууд (1977 – 1982), Боби Робсън (1982 – 1990), Греъм Тейлър (1990 – 1993), Тери Венейбълс (1994 – 1996), Глен Ходъл (1996 – 1999) и Кевин Кийгън (1999 – 2000). Не успяха и селекционерите…
-
ВИНАГИ
189 години от рождението на Апостола на българската свобода – Васил Левски (1837 – 1873) Илия Михайлов„Приближаване“, 2022 г.Издателство „Планини“ Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има – „чиста и свята“. Взел съм го със себе си, з8щото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.Взирам се в почерка на най-достойния българин. Попивам за пореден път всичко написано от ръката му. Опитвам се да си го представя как прегърбен на някое трикрако столче пише тези толкова лични редове:„Току-що се яви зората. В един прекрасен майски ден. Излязох…
-
СЪРЦЕТО НА БОТЕВ
Всяко училище е жив организъм. Има свое сърце, което тупти с различен ритъм от този на другите. Има душа, която изпълва класните стаи, физкултурния салон и училищния двор. Има глас, който представлява съвкупността от стотиците весели детски гласове. Има своя неповторима атмосфера. Мисля за това особено, когато дойде ваканцията и училището сякаш остава без душа, без сърце и без глас, защото всички това са не компютрите, климатиците, модерните STEM кабинети или интерактивните дъски. Душата и сърцето на всяко едно училище, както и на нашето, сгушено в сърцето на някогашния татарпазаржишки квартал „Чиксалън“, това са децата, учителите и служителите, които всеки ден прекрачват прага му. Мислех за това и вчера, когато…
-
„Тя беше там“ – Тедора Сукарева
Стиховете на Теди са като хартиени разделителчета, които слагаме на различни страници в книгата на душата си, за да си спомняме неща, които точно сега ни се иска да забравим. Те пазят онези моменти, в които осъзнаваме, че някой е влизал в сърцето ни, разхвърлял е всичко, а след това бързо е избягал, хлопвайки вратата след себе си. Било е отдавна. Толкова отдавна, че самите ние вече не помним кога. Може би се е случило тогава, когато се опитахме да накараме детето у себе си да вярва в мечтите си. А после го чухме тихо да плаче зад ъгъла. А може би беше след това? Тези послания, свободни от коварния…
-
„Бритпоп: историята“ (Луиза Генова) – Live forever!
Когато бях дете, майка ми често приготвяше най-чудесната торта на света – с крехки блатове, божествен крем между тях и вълшебна глазура от настърган шоколад. Нямах търпение да я извади от фурната, за да я погледам, да ѝ се полюбувам и да я вкуся. Сетих се за това тези дни, докато четях новата книга на Луиза Генова (Louise Mandel) „Бритпоп: историята“, която бих сравнил именно с тортата на майка ми и удоволствието, което това четиво ми донесе. Ако продължа в същата метафорична стилистика и алегорична тоналност, блатовете на тортата на Луиза са шест на брой – тематично свързани, но съдържателно многообразни и допълващи се: „Вдъхновението“, „Cool Britannia“, „Музиката“, „Изкуствата“, „Модата“…
-
Britpop химнът „Common People“: Pulp, стомана, дъжд и Шефилд
22.05.1995 г. – Pulp пускат своя сингъл „Common People“ от албума „Different Class“. Това е песента, която ни напомни, че бритпопът никога няма да бъде само музика. Той e история за улиците, класите, мечтите, клубовете и хората, които отчаяно искат да бъдат някой друг, докато открият себе си някъде в лондонската мъгла или сивото работническо ежедневие на Шефилд. А ако има албум, който събра всичко това в едно, това е именно “Different Class” (1995), който промени Великобритания, света и много от нас самите, които помнят онези дни. Там има място за всички „Mis-Shapes“ – за странните, за аутсайдерите и за хората, които никога не се вписаха в общоприетите норми. Има…
-
„Bangaranga“
Като почитател на класическия рок и хеви метъла, за мен всичко най-добро в музиката вече беше създадено от 70-те до 90-те години на миналия век. Това е моята музика, моите послания, моята интелектуална честота. Нямам нужда от нищо друго като музикални емоции, а и не бих могъл да ги припозная като свои, да ги почувствам.Това обаче трябва ли да ме прави кисел чичак, който хейти новите вкусове и музикални тенденции, които не разбира и не усеща?Не, разбира се!Предпочитам да бъда rock and roll чичак, който се радва на успеха на едно българско момиче, което точно в този момент стои на един от музикалните върхове, а целият свят говори за това…
-
„Песента на мама“: д-р Константин Кантарев (1903 – 1992)
Много отдавна не бях чел книга, написана с толкова много обич, нежност и светлина, които надничат от всеки ред, всеки абзац, всяка страница. Поднесени деликатно, ненатрапчиво и с голямо уважение както към героите и събитията в нея, така и към читателите. За мой срам доскоро познавах единствено „Пролетта на един град“ – истинско обяснение в любов на д-р Константин Кантарев (1903–1992) към родния ни Татар Пазарджик. „Песента на мама“ е спомен, който топли и боли едновременно. Тя е изповед – тиха, лична и истинска – за онези времена, които са си отишли завинаги, безвъзвратно, отнасяйки със себе си черно-белите образи на най-скъпите хора. И въпреки това – или може би…





























