Църквата „Св. Архангел Михаил“ в Татар Пазарджик

Храмът е построен през 1860 г. в тогавашния най-голям християнски квартал на Татар Пазарджик – „Чиксалън“ от брациговските майстори Христо Боянин (Троянов), Дамян Попов – Петковичин, Иван Гинков – Ването и Ангел Райков.

През 1861 г. е застлана с каменни плочи, платени от бакалския еснаф на майстор Гено. Този акт свидетелства за активното участие на местната общност в изграждането на духовни центрове.

Храмът представлява трикорабна базилика, разделена с два реда колони, които завършват с капители, украсени с орнаменти.

Въпреки че няма куполи, архитектурата впечатлява с хармоничната си композиция и декоративни елементи.

През 1864 г. в пристройките към храма започва да функционира взаимно училище „Св. Архангел“. Първият учител е Тома Попович. След 1890 г. училището е премествно в нова сграда, а след образователната реформа от 1921 г. носи името на Георги Брегов. СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик е наследник на взаимното училище „Св. Архангел“

До 1925 г. църквата е с нисък таван с греди, но при ремонтите през 1925 и 1928 г. е издигнат свод, върху който са изписани икони.

Иконостасът е частично дървен, с дърворезба над царските икони, по владишкия трон и разпятието. В притвора са изобразени св. Екатерина и св. Неделя, дело на Ангел Илиев от 1886 г. За съжаление, останалите рисунки са унищожени при земетресението през 1928 г.

Храмът съхранява ценни старопечатни книги с приписки, месингов дискос от 1852 г., както и икони на известни художници като Станислав Доспевски (1859) и Николай Константинович (1866).

Свещеник Иван Неделчов, който през 1895 г. посещава Йерусалим, е служил най-дълго време в храма, оставяйки трайна следа в духовния живот на общността.

Текст: енциклопедия „Пазарджик“, 2011 г.