Едно малко късче от голямото сърце на София

Меко казано, филмът на Олег Ковачев „Нашият квартал „Цар Иван Асен II“ (2024) ме впечатли, разчувства ме и ме накара да се замисля.

Много отдавна не бях гледал по-откровено, по-истинско и по-мило обяснение в любов от някого към мястото, в което се е родил и живее.

Според мен лентата е показателен пример за професионално краеведско проучване, чиято основна цел е да съхрани паметта за това малко късче от голямото сърце на София. То бие със свой собствен ритъм, неподвластен на времето, в който се преплитат съдбите на поколения и грижата на хората, които продължават да го наричат свой дом.

Толкова много минало, настояще и бъдеще, събрани в по-малко от час и поднесени с майсторски усет и уважение към детайлите, с романтично-носталгичен привкус на безвъзвратно отминалите времена, но и с безрезервна вяра в бъдещето на същото това място.

Всичко това оставя усещането за една жива локална общност, която от десетилетия има своя харизма и очарование, свое усещане за принадлежност, свой облик и свой език – езика на „ние“