Зимата беше към края си, но все още отказваше да си ходи. Тропаше упорито с краче като дете, което свири на цигулка и не иска да слезе от сцената на училищно тържество, защото е сгрешило нотите и трябва да започне отначало. Всъщност, в последните години зимите бяха станали доста своенравни и нерешителни. Сякаш забравяха най-важното си задължение – да носят със себе си сняг, който да радва по-добрата половина от човечеството – децата. Розовите изгреви правеха студените все още сутрини малко по-романтични и вдъхваха плах оптимизъм у хората. Те пък вече бяха отегчени от късите сиви дни и дългите студени нощи. Искаше им се да свалят най-после дебелите си дрехи…

Участие на Илия Михайлов в литературна вечер на Съюза на българските писатели (СБП), 25.02.2024 г. Гр. Пловдив, читалище „Христо Ботев“

До този момент на всички нас, които се интересуват под една или друга форма от краезнание и по-конкретно от рода Брегови, беше известна само една-единствена снимка на Георги Брегов (1840-1884). Заедно с него и един портрет, правен въз основа на нея. Месец февруари обаче се оказа съдбоносен. Първо „изплуваха“ снимки на сестрата на Георги Брегов, която е и другото от осемте деца на фамилията – Божия, правени във Виена, през 1878 г. А вчера получихме и снимка на самия Георги Брегов, за която никой така и не подозираше, че съществува. Бързам да уточня, че всичко това стана възможно благодарение на г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“, който се свърза…

Помня, че последният път, когато настръхнах от вълнение, беше моментът, в който видях прекрасното незрящо дете Радмила (тогава първокласничка в моето училище) как движи пръстчето си по лист с релефни точици, разпръснати симетрично. Майка й обясни, че това са посланията на Апостола на българската свобода Васил Левски, които предната вечер Радмила е изписвала на брайл. Усетих как някаква невидима ръка ме хваща за гърлото и леко започва да ме стиска, а очите ми се напълват с издайнически сълзи. Настръхнах от вълнение, уважение и обич. Нещо подобно премина през душата ми наскоро, когато една вечер преди да изключа компютъра си получих мейл от г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“. В…

По покана на Илия Михайлов и училищния подкаст Радио „Чиксалън“ в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик пристигна легендарната българска аактриса Ели Скорчева. Тя се включи в един по-различен час на класа – творческа среща с учениците от осми и девети клас. Така бе записан наживо един много специалален епизод и среща с ученици и колеги. Това бе поредната инициатива по повод 160-годишния годишния юбилей на училището.

  Посвещавам на Цветана Манева и срещата си с нея! Илия Михайлов, „Доизмислено щастие“, 2022 г. Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, „вечните“ въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в…

В памет на жертвите на Холокоста Някои градове са като хората – могат да те обичат и да те накарат да се влюбиш в тях. Като някаква бяла магия е. Пускаш ги в сърцето си без да разбереш и те се настаняват завинаги в него. Когато си тръгваш от тях, усещаш как нещо от теб самия остава там, сякаш за да бъде твоята невидима нишка между теб и това място, което вече усещаш като специално. А един глас, някъде много отдалеч, тайнствено ти нашепва „Върни се един ден тук! Ще те чакам!“. И ти си обещаваш, че някой ден отново ще вървиш по тези улици, някой ден…Но сега…сега е време…