„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“
„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“
„Малкият принц“
Антоан дьо Сент Екзюпери

Моят най-смислен и най-красив Ден на четенето досега.
Това прекрасно незрящо дете – Радмила от 4. Б клас на моето училище, с класен ръководител Анета Цурева – прочете на Брайл „Калинка в шепичка“, а аз, майка ѝ, братчето ѝ Стефчо и голямото ѝ плюшено мече я слушахме с възхищение.
„Аз чета не с очичките, а с пръстчета“ – обясни ми Радмила преди да я запиша, а после го каза и във видеото.
Усетих как една невидима ръка ме хвана за гърлото и започна да ме стиска леко, а очите ми се напълниха със сълзи.

След като Радмила свърши с четенето изключих камерата, чувайки я да каза някаква шега и всички започнахме да се смеем. Разбрах, че това са били сълзите ми от щастие.


