Акционерно дружество „Братя Сотирови“

Дружество за производство и търговия на гумени изделия, памучно и конопено предачество, тъкачество, конфекция, с внос на сурови материали за индустрията и с износ на коноп, тютюн, овошки и др. земеделски произведения.

С Определение №1769 Пазарджишкият окръжен съд утвърждава на 9 октомври 1940 г. образуването на АД с Управителен съвет: председател – Ангел Ст. Сотиров, подпредседател – Сотир Ст. Сотиров, и член – Христо Ст. Сотиров.

Дружеството се учредява за срок от 99 години. Основният капитал възлиза на 10 млн. лв., разпределени в 1 000 акции от по 10 000 лв. Всяка акция дава право на един глас. Братя Сотирови внасят в пари 30%, а останалата стойност е в натура – каучук, суров памук, коноп, готова продукция и др. материали.

През 1940 г. братя Сотирови превеждат на „Уайт Чайлд Беней“ – Лондон 939 756 златни лв. за закупуване на машини, които са инсталирани едва през 1960 г.

През 1941 г. се въвежда конопеното производство, след като се пуска в експлоатация конопопредачният цех, а през 1943 г. завършва преустройството на каучуковия отдел в обущарски – за производство на обувки с дървени ходила.

На 29 септември 1945 г. Управителният съвет на АД „Бр. Сотирови“ е сменен. За председател е избран Атанас А. Коцев, а за счетоводител – Ставри Т. Ставрев.

Дружеството си партнира с английската компания „Дънлоп“. Производствените цехове са оборудвани с машини „Сименс“, „Адлер“, „Браун“, „Джеймс Меки“, „Юнион Спесиал“, „Йохан Клайн Веферс“.

Построява собствена леярна и детска градина за децата на работниците. Участва в държавния фонд за електрификация на България с дарение от 3 млн. лв., преведени на БНБ (1945), в изграждането на бетонен мост между о. „Свобода“ и Индустриалната зона на Пазарджик, в прокопаването на водопровод до Острова, в построяването на чешма – паметен знак, отбелязващ, че през 1936 г. Пазарджик е индустриален град.

Предприятията на братя Сотирови са национализирани (1947) и влизат в състава на предприятията „Вела Пеева“, „Битех“, „Водно стопанство“, „Бесапара“ и др.

Фото и текст: енциклопедия „Пазарджик“