Обществен транспорт в Пазарджик

Обществен превоз на пътници с автобуси по гр. и междуселищни маршрутни линии. Първата междуселищна автобусна линия е Пазарджик – Панагюрище, обслужвана от предприятие с местните шофьори, представлявано от Стоянка Манолова (1936 г.).

В бюджета на общината се предвиждат средства за поддържане на линията. Отдалечеността на жп гарата от града налага Градската управа да организира „превоза на пътници в чертите на града“. ОбС отдава превоза на предприемач (1937 г.). Договорът е с притежателите на автобусни коли Иван Димитров и Коце Стоянов от Пловдив. Впоследствие, поради неизпълнение на клаузите в договора (без съгласие на Общината пускат в движение автобуси, отказват да представят позволително да плащат 10% от брутния приход), превозът е преустановен.

През 1938 г. Централната автомобилна компания към Министерството на благоустройството дава разрешение на Пазарджишката градска община да уреди автомобилна служба за превоз на пътници в гр. Общинската управа има идея да обособи службата в Общинско стопанско предприятие. Поради финансови затруднения, отново отдава превоза на предприемач.

ОбС приема специални поемни условия: движението на автобусите да е по улиците „Георги Бенковски“, „Хан Аспарух“, „Софийска“, „2-ри януари“, „Княз Борис“, „Търговска“, „Пловдивска“, жп гара; таксата е 3 лв. за възрастни и 2 лв. за деца от 6 до 10 г., ученици и студенти; абонаментна карта – 2 лв.; разписанието се изработва от Общината; шофьорите и кондукторите задължително са с униформено облекло; автобусите са еднообразно боядисани в цвят, определен от Общината; задължителна е застраховката на пътниците.

Функцията на автогара се изпълнява от автогарата, местонахождението на която се определено със заповед на кмета.

През юни 1941 г. взаимоотношенията с предприемача са прекратени поради неизпълнение на поемните условия и договорните задължения. Взема се отново решение за създаване на Общинско стопанско предприятие за автомобилен превоз, утвърдено от МВРНЗ с Писмо 4316/18 май 1942 г. Общината няма възможност да закупи автобуси и провежда търг за отдаване на предприемач. С решение на ОбС (25.02.1943 г.) предприятието за превоз на пътници в града е отдадено на предприемачите Петър Ал. П. Георгиев и Добри П. Дундаров от Пазарджик. Съгласно договора и поемните условия, тарифата за превоз е 10 лв. от гр. до гарата и обратно, 5 лв. за ученици от квартала при гарата и за работници в индустриалния квартал, 5 лв. в града и до казармата, както и от гарата до казармата; предприемачът плаща на Общината 10% от брутния приход; таксите се събират срещу билет от кочан, заверен от държавния контрольор при Общината; автобусите са най-малко 2, еднообразно боядисани в цвят, определен от Общината и съгласуван с автомобилния инспектор в Пловдив; шофьорите и кондукторите са с формено облекло. Срокът на договора е 3 години и ако Общината си достави автобусни коли, договорът се прекратява.

През 1944 г. с решение на общинския съвет се създава общинско автомобилно предприятие. В него влизат всички налични автобуси и камиони, които обслужват градските и междуградските линии. Създава се и първият гараж на предприятието.

През 1948 г. се създава Държавно автомобилно предприятие за превоз на пътници и товари.

След национализацията през 1947–1948 г. автомобилният транспорт преминава под държавно управление.

През 50-те и 60-те години на XX век автопаркът се обновява с нови автобуси и товарни автомобили. Изграждат се нови автобусни линии, увеличава се броят на превозваните пътници и товари.

Текст и фото (оцветен вариант – г-н Петър Мурджев): енциклопедия „Пазарджик“