Издателство Keep reading – K PR 1 Винаги, когато стане дума за Гражданската война в Испания (1936–1939), в съзнанието ми изплува образът на младата интербригадистка Марина Хинеста на покрива на хотел „Колон“ в Барселона. Седемнадесетгодишната тогава французойка от черно-бялата снимка на Хуан Гусман, с поглед, изпълнен с решителност, се превръща в събирателен образ на всички онези идеалисти от целия свят, взели участие в това братоубийствено кръвопролитие с призива „¡No pasarán!“. Ето защо, когато преди повече от година Катюша анонсира своя нов роман и загатна темата в него, образът на младото момиче с пушката на рамо веднага ми се яви. Познавайки творчеството на моята талантлива сестра по перо и приятел, бях…

Вторник, 03.06.2025 г. Мила Ане, Обръщайки се назад във времето, за да проверя кога за последно четох мемоарна литература, споменът ме върна на студентската скамейка в Историческия факултет на Софийския университет преди повече от 25 години – и до дневника на Богдан Филов. Поради тази причина не бих казал, че съм сред най-запалените почитатели на такъв вид текстове като твоя. Още тогава обаче осъзнах, че писането, а и четенето на дневник, е много лично, отговорно и дори – бих казал – интимно занимание. Това е истинска кредитна карта на доверие, която читателят получава от автора. Остава му само (ако успее) да „влезе“ в книгата, да я почувства, за да открие…

Издателство „Библиотека България“ Има книги, които идват в живота ни съвсем не случайно. Носят със себе си някакво послание за човека, когото са си избрали. Да, точно така! Вярвам, че не хората избират книгите, а обратното. Всъщност, хората доста често си въобразяват разни неща, защото така им е по-лесно да приемат себе си и света наоколо, но това е друга, много дълга тема. Чудех се защо новата книга на Мира – „Докато смъртта ни събере“, избра точно мен, за да я прочета и мисля, че отговорът се крие в самото заглавие на новелата. В него, според мен, се съдържа и „генетичния код“ на творбата, нейното послание към читателите. Това е…

Трябва да бъда честен и да призная, че не съм почитател на криминалетата. За съжаление не съм голям фен и на азиатската литература, но вече познавах Кейго Хигашино от мегаселъра му „Смъртоносна отдаденост“. Когато я прочетох, тази книга ми даде един много интересен и различен поглед не само върху традициите на криминалната литература в Страната на изгряващото слънце, но и върху японския бит и ежедневието на хората днес там. А тези чисто човешки, за някой незначителни, детайли винаги са ме интересували особено. Поради тези причини реших да прочета и „Спасяване на светец“. Историята е представена като „перфектното убийство“ и има за основа класически любовен триъгълник и сложните отношения в него.…

В рамките на Националната инициатива „Походът на книгите“ бях поканен и гостувах днес в СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Пещера. Срещнах се с Творчески кръг „Без рамки“, който обединява ученици от 5-12 клас и техни учители. Говорихме за книгите, четенето, писането и добротворчеството. Поздравихме се с „Добър ден, добри хора!“ Видях срещу себе си любопитни, знаещи и можещи деца, които ми зададоха много въпроси. Видях интелигентни ерудирани колеги и мотивираща среда, в която работят, предразполагаща тях и децата да дават най-доброто от себе си. Особено ме впечатли и тематичния сборник „Ако бях Бог“ (фототипно издание), включващ в себе си съчинения, разкази и приказки на петокласници. Сборникът излиза за трета година…

  Прочетох „Моите пет сезона“ на Рамела Бохосян на един дъх. Всъщност, не съм съвсем прецизен в изказа си. По-правилно е да кажа, че почувствах тази книга на един дъх, съпреживях я и тя ме настръхна. За мен тези стихове са истинско любовно обяснение към живота и към самата любов, изваяно майсторски със страст и дълбочина, но и изказано с мъдрост, времеусещане и опитомена тъга. Това е книга за обичане и обичащи; за всички онези, които умеят да пият „рано сутрин лъчисто кафе със Слънцето“, да галят звездите без да ги нараняват, да се разхождат по света, гледайки хората в очите и да се завръщат в своята Итака, за да…