Ако кажа, че съм голям почитател на пътеписите и опитен техен читател, ще се наложи да излъжа. Може би точно по тази причина реших да се присъединя към тримата приятели и тяхното магаре Буридан, кръстено кой знае защо на френски философ от XIV век, поставил началото на религиозния скептицизъм в Европа. Всъщност, като се замисля, има някаква мистериозна символика в това, защото именно на едно магаре и неговия пословичен инат най-приляга всяко съмнение спрямо дадено знание, факти или вярвания, както и към твърдения, които се приемат за даденост. Днес, във времето на изкуствения интелект, сякаш имаме още по-голяма нужда от такива магарета – скептици.Книгата, както аз я усетих, е колкото…

За мен е огромна чест да съобщя, че моят разказ „Обущарят“ е включен в сборника на Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers „Маски на времето 2024. Разказвачи“.Издателство „Български писател“   www.sbp.bg  

Помня първите редове на „Бьорнстад“ през 2017 година, когато за пръв път обух кънките, сложих каската, стиснах здраво стика в ръка и слязох на леда, за да гоня шайбата заедно с героите на Фредрик Бакман. Тогава не знаех, че това е само първата третина от трилогията. Може би Бакман е знаел, но не и ние – неговите ПОчитатели. Хокейната история за живота и съперничеството между двата града, разделяни от една гора, продължи в „Ние срещу всички“ (2018 г.). Като опитен разказвач авторът майсторски остави финала на тази втора част отворен, защото както е известно всичко в хокея обикновено се решава в последната третина. Така през 2022 година се появиха „Победителите“…

Най-после! След няколкомесечен труд най-после съм на финалната права. Току-що се чух с българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова, която прегледа редактираната от мен втора част от нейния фундаментален труд „Страници от миналото на Пазарджик“ (1999 г.). Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд. Припомням, че миналата година, с финансовата подкрепа на Община Пазарджик, успях да…

За мен е чест да съобщя, че разказът ми „Дом“ от четвъртата ми книга „Ежедневности“ (изд. Belloprint Ltd., 2021 г.) беше включен в новото ученическо помагало на Издателство Клет България по Български език и литература за НВО.

Не помня последният път, когато четох хартиена книга. Може би минаха няколко години. Оттогава до днес литературата, която прекарвам през душата, ума и сърцето си, е чрез моя киндъл. Причината да посегна отново към т.нар. „хартиен носител“ бе обстоятелството, че книгата, която исках да препрочета, я нямаше в електронен вариант. Гледахме се с нея известно време. По-точно тя ме наблюдаваше с любопитство, полегнала уморено върху стелажа на библиотеката. Питаше ме сякаш какво стана с онзи „юноша бледен“, който бях преди двадесет години, когато затворих последната ѝ страница, опитвайки се да осмисля какво е посланието ѝ към мен. Като че ли чакаше кога най-после ще реша да посегна към нея отново.…

Бързам първо да призная, че до скоро не познавах Светомир Бабаков като автор. Попаднах съвсем случайно на една от неговите книги – „Червеният автобус“, издателство „Христо Г. Данов“, 1966 г. За да бъда честен докрай, избрах я заради корицата, която ме привлече без да знам защо и как. Просто търсех в Читанка – Моята библиотека български автори, които не съм чел все още. Обичам да откривателствaм литературно. Свалих книгата и прочетох първите изречения. Историята започваше със слънчев летен ден в Пловдив, което ме спечели окончателно. Ако трябва да вкарам този роман в някаква жанрово-тематична рамка, бих казал че носи отличителните белези и изразните средства на социалистическия реализъм. Ако успеете да…