Чувам как „Върви, народе възродени“ кънти по високоговорителите и я виждам как стои на спирката, загледана в колоната с развълнувани деца и учители, която бавно пъпли по булеварда, като огромна гъсеница, преди да дефилира на празничното шествие в чест на българските букви. Снежнобялата ѝ коса е събрана грижливо на плитка, която лежи уморено върху едното ѝ рамо. От време на време придърпва краищата на синьото си позахабено сако и оправя някаква невидима гънка на полата си. Забелязвам, че мътните ѝ старчески очи се наливат със сълзи и нарочно изоставам от всички и спирам пред нея. – Добре ли сте, госпожа? Всичко наред ли е? Имате ли нужда от помощ. –…

Издателство „Библиотека България“ Има книги, които идват в живота ни съвсем не случайно. Носят със себе си някакво послание за човека, когото са си избрали. Да, точно така! Вярвам, че не хората избират книгите, а обратното. Всъщност, хората доста често си въобразяват разни неща, защото така им е по-лесно да приемат себе си и света наоколо, но това е друга, много дълга тема. Чудех се защо новата книга на Мира – „Докато смъртта ни събере“, избра точно мен, за да я прочета и мисля, че отговорът се крие в самото заглавие на новелата. В него, според мен, се съдържа и „генетичния код“ на творбата, нейното послание към читателите. Това е…

Много интересна за мен находка от 1941 г. – тетрадка за класни упражнения по Български език на Мариета Манасиева от втори гимназиален клас, №26 Споделям класната работа на Мариета с дата 19.III.1941 г. на тема „Германски войници в нашето училище“. Припомням, че България се присъединява към Тристранния пакт на 01.III.1941 г. Снимки: Блогът на Илия Михайлов

Писателят Илия Михайлов представя новата си книга „Лично“ в Дружеството на писателите – гр. Пловдив. Сряда, 30.04.2025 г., 18.00 ч. Модератор на събитието ще бъде поетът Стоян Терзиев.

Правим малък преход в Карловския балкан преди време с жена ми и няколко приятели. Някъде след първия час водачът ни, бай Марин, ни спира за почивка. Пред нас, като страшно обвинение, е надвиснала в далечината голяма и стръмна скала: – Ей на това място – сочи той – идваше да тренира Христо Проданов. После се замисля за нещо, подпрян на туристическите си щеки. – Вижте! – обръщам се аз към другите – Там дори има плоча с неговия образ. Бай Марин не казва нищо. Спокойното му лице леко се разлива в тиха тъга и добродушна усмивка. А в ушите си аз чувам онези последни думи: “Ок, Ице! Ок! Разбирам те…

Трябва да бъда честен и да призная, че не съм почитател на криминалетата. За съжаление не съм голям фен и на азиатската литература, но вече познавах Кейго Хигашино от мегаселъра му „Смъртоносна отдаденост“. Когато я прочетох, тази книга ми даде един много интересен и различен поглед не само върху традициите на криминалната литература в Страната на изгряващото слънце, но и върху японския бит и ежедневието на хората днес там. А тези чисто човешки, за някой незначителни, детайли винаги са ме интересували особено. Поради тези причини реших да прочета и „Спасяване на светец“. Историята е представена като „перфектното убийство“ и има за основа класически любовен триъгълник и сложните отношения в него.…

В рамките на Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Походът на книгите“ тази седмица гостувах в ОУ „Васил Петлешков“ гр. Пловдив, СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Пещера и СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик. Тези срещи за пореден път ме накараха да осъзная, че най-голямото богатство, с което може да се похвали една страна, това са децата й. Това са нашите деца – децата на България.

В рамките на Националната инициатива „Походът на книгите“ бях поканен и гостувах днес в СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Пещера. Срещнах се с Творчески кръг „Без рамки“, който обединява ученици от 5-12 клас и техни учители. Говорихме за книгите, четенето, писането и добротворчеството. Поздравихме се с „Добър ден, добри хора!“ Видях срещу себе си любопитни, знаещи и можещи деца, които ми зададоха много въпроси. Видях интелигентни ерудирани колеги и мотивираща среда, в която работят, предразполагаща тях и децата да дават най-доброто от себе си. Особено ме впечатли и тематичния сборник „Ако бях Бог“ (фототипно издание), включващ в себе си съчинения, разкази и приказки на петокласници. Сборникът излиза за трета година…

ЛЕКАРИ (За съжаление тази история е истинска. В основата ѝ е положен Камъкът на страданието и личната трагедия на мой много близък човек, когото безкрайно обичам. Аз просто я написах по свой начин) Честит професионален празник на медицинските работници! Лекарки са. И двете. Пътуват всеки ден до по-малкия съседен град. Работят в местната болница. Поредното им дежурство е зад гърба им. Седят в празния автобус и са вперили поглед навън, където вечерта бавно спуска своето черно наметало. А ноемврийския дъжд тихо започва да трополи с капките си по мръсното стъкло. Едната от пътничките сваля за миг очилата си, които са се запотили от светлосинята й медицинска маска. Масажира с пръсти…

  Прочетох „Моите пет сезона“ на Рамела Бохосян на един дъх. Всъщност, не съм съвсем прецизен в изказа си. По-правилно е да кажа, че почувствах тази книга на един дъх, съпреживях я и тя ме настръхна. За мен тези стихове са истинско любовно обяснение към живота и към самата любов, изваяно майсторски със страст и дълбочина, но и изказано с мъдрост, времеусещане и опитомена тъга. Това е книга за обичане и обичащи; за всички онези, които умеят да пият „рано сутрин лъчисто кафе със Слънцето“, да галят звездите без да ги нараняват, да се разхождат по света, гледайки хората в очите и да се завръщат в своята Итака, за да…