За Амстердам може да се говори и пише много, защото това е космополитен град, който има неповторимо очарование и собствена харизма. Това, което аз почувствах, когато преди няколко години бяхме там, бе усещането за свобода. За мен това е Градът на свободата и свободните хора, които отдавна са превъзмогнали предразсъдъците. Някак са успели да се надигнат на пръсти и се извисят над тях, освобождавайки ума и душата си. Живеят в хармония със себе си и другите. А отстрани изглежда, че няма нищо по-естествено от това – сякаш поредното малко корабче, пълно с азиатски туристи, бавно минава по някой от красивите канали. Честит рожден ден, Амстердам (27.10.1275 г.)! Един ден пак…

Берт Траутман (1923 – 2013) е германски футболист (вратар) и легенда на английския Manchester City. По време на Втората световна война (1939 – 1945). Той е парашутист в германската армия и успява да избяга от руски, френски и американски плен, както и да оцелее след бомбардировката на град Клеве. Един от едва 90-те оцелели от своя полк, наброяващ 1000 души, той в крайна сметка попада в британски плен, като след войната предпочита да остане да живее в Англия, където по-късно подписва договор с отбора от Манчестър – нещо, което среща съпротива от феновете на отбора ветерани от войната и тези от еврейски произход. Траутман изиграва последните 15 минути от финала…

Топлият октомврийски следобед мързеливо се шляе с ръце в джобовете по прашния, уморен от хората булевард. Няколко окапали пожълтели листа и изпопадали кестени лежат пръснати наоколо като улики на престъпление до голямото дърво, което сякаш се опитва да скрие срамежливо голите си есенни клони. Във въздуха се носи аромат на печени чушки, идващ някъде от отсрещния панелен блок като доказателство, че чушкопекът е едно от най-великите изобретения на българския технически гений. Група ученици минават наблизо с раници на гърба, преметнали през ръка якета и суитшърти. Шумно обсъждат теста по химия, който са правили седмия час и справедливо негодуват срещу голямата домашна работа по математика и несъвършенствата на българската образователна система.…

Помня студеният ноемврийски ден, в който с Valantina кацнахме на Liverpool John Lennon Airport, а вече нямах търпение да се потопя в харизмата на Ливърпул, за която бях чел толкова много и бях мечтал страстно през годините. Бръснещият вятър на Мърсисайд сякаш режеше като с нож всичко по пътя си, превръщайки мътните води на р. Мърси във вълни, които се разбиваха една след друга в доковете на Royal Albert Dock Liverpool. Въпреки това около себе си виждах щастливите зачервени от студа лица на хората по улиците – местните скаузъри и всички онези, дошли в града като гости, за да си тръгнат от него като приятели. Първата ни спирка беше The…

Искахме да отдадем почит към великата Маги Смит, която ни напусна тази седмица, а как по-добре да го направим, ако не с някой от нейните филми. Попадна ни „Жената с вана“ (The Lady in the Van) (2015). Режисьор Никълъс Хитнър. Оказа се точно по вкуса ни – една типично английска история, разказана по типично английски начин, която те отвежда в лондонския квартал „Камдън“ през 70-те години на XX век. Въздействащ разказ за живота на една бездомна старица (Маги Смит) и самотен писател (Алекс Дженингс), които съжителстват като съседи цели 15 години край един стар жълт микробус. С грациозната аристократичност на староанглийска овчарка филмът не търси одобрение и не дава отговори…

Добре, вече официално мога да представя корицата на моята осма книга под заглавие „Лично“, която влиза тези дни за печат. Това е поредната ни съвместна инициатива с готините хора и мои приятели от Издателство „Планини“.След като книгата излезе, ще направим и няколко представяния в различни градове.В нея, освен моите опити в мерената реч и импресиите, ще откриете няколко невероятни графики на художничката Boriana Ivanova – Borianotti, която от години живее и твори в Манчестър, Великобритания. Боби е автор и на корицата.Боби, благодаря от сърце за всичко!Редактор е моят събрат по перо Стоян Терзиев (Дружество на писателите – гр. Пловдив), който написа и предговора, а коректор – моят съратник, колега и приятел Iva Simeonova.Благодаря и на двамата…

„Приближаване“, 2022 г. Издателство „Планини“ Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има – „чиста и свята“. Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас. Взирам се в почерка на най-достойния българин. Попивам за пореден път всичко написано от ръката му. Опитвам се да си го представя как прегърбен на някое трикрако столче пише тези толкова лични редове: „Току-що се яви зората. В един прекрасен майски ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого да тръгна? Кой…

Днес Бон Скот, ACDC (1946 – 1980) ❤ щеше да празнува своя рожден ден. За съжаление нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

Иван Керезов е роден на 15 юни 1951 година в Пазарджик. Родителите му Стоянка и Георги Керезови са работници.  Баща му за кратко е председател на мебелна кооперация „Свобода“. Има сестра Гинка Керезова-Кеворкян, юрист по професия. Иван завършва с отличен успех ОУ „Георги Брегов“ и гимназия „Константин Величков“ през 1969 година. През есента на същата година е приет в Софийския университет “ Климент Охридски“, специалност „История“. Там негови преподаватели са най-добрите за времето си и свободомислещите историци в страната. Завършва през януари 1974 г. с профил – „Нова и Най-нова история“. Мобилизиран е в НШЗО „Христо Ботев“ в Плевен до 30 септември 1975 година. След уволнението си постъпва на работа…