Бях щастлив в четвъртък вечерта (06.06.2024) да видя толкова много млади хора, събрани на едно място в името на модерната българска рок музика. Причината – представянето на новия албум на СТОЙНОСТ – отвън/отвътре (album promo) + Stereodive @FabricBar, Plovdiv Отново чудесен саунд и дълбоки послания, които те карат да се замислиш – запазената марка на бандата, която все повече набира скорост, популярност и фенове. Не слушайте какво говорят хората, слушайте Стойност! Повече от тяхното изкуството: https://www.youtube.com/@stoinost.official instagram.com/stoinost.official www.tiktok.com/@stoinost www.spotify.com/stoinost  

Илия Матакиев е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ми Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. Роден е на 09.06.1872 г. в Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на…

– Раздаде ли ги всичките? – попита отегчено момчето, докато разкопчаваше суитшърта си. До него, на мръсната дървена седалка, безмълвно стояха стекче с предизборни флаери, обвити грижливо с ластик, и картонена чашка с кафе. – Ти как мислиш? – отговори с въпрос момичето. С престорена гордост вирна високо глава, при което конската му опашка заприлича на истинско кестеняво корабно въже, спускащо се по гърба му. Усмихна се и театрално вдигна двете си ръце като победител в състезание по лека атлетика, който току-що е пресякъл финиша. Седях тихо до тях на и се опитвах да не мисля за нищо – едно от най-трудните упражнения. Защото мислите ни са като кълбото прежда,…

  Младен Павлов (1848-1935) е роден в гр. Видин. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874—1876 учителствува в няколко селища в Оряховско. През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви сигнали да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и…

Едно невероятно обяснение в любов към Пловдив от Нери Терзиева (1952 – 2022) “И все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. Времето в най-стария жив европейски град тече по-бавно. Добавям машинално повечко звук „и“, вместо „е“, вече съм с тилифон, по който проверявам дали децата са се справили с матиматиката. Илиминтарно…

По повод 2 юни – Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Нека се знае. Нека се помни. И това е история. Годината е 1897. България вече е свободна. Христо Ботев е национална светиня. Стиховете му се изучават и рецитират. Улици и площади носят неговото име. Младата българска държава има нужда от своите герои. През същата година, в IX-то ОНС, се получава прошение от Иванка Ботьова Петкова – престарялата майка на поета. С него тя моли да й бъде възстановена спряната предишната година пенсия от 100 лв., „защото това е единственото средство, с което преживявах сетните си години“. Подписано на 16.12.1896 г. На свое редовно заседание от…

В Международния ден на детето (1 юни) Ви припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. В Международния ден нa детето… Татяна Савичева (1930 – 1944) е ученичка, която живее в Ленинград по време на 900-дневната блокада на града в хода на Втората световна война (1939 – 1944). Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини. Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германското нахлуване в СССР на 22 юни проваля техните планове. Всички с изключение на…

За мен е огромна чест, привилегия и отговорност да съобщя, че сборникът ми с разкази „Добър ден, добри хора!“ беше отличен преди малко в раздел „Проза“ от Дружество на писателите – гр. Пловдив  за книги, издадени през 2023 година. Благодаря за високата оценка на литературния критик Емилия Каменова! Приемам отличието с благодарност и смирение и го посвещавам на моята духовна сестра Петя Точкова, която винаги е вярвала в мен и ме е подкрепяла безрезервно през годините. Благодаря на коректора на книгата – моя колега и приятел Ива Сименонова! Благодаря на Иво Сиромахов, който написа предговора! Благодаря на Издателство „Планини“! Благодаря на колегите си от дружеството, на нашия председател д-р Ахавни…

По обяд, на 29-ти май 1453 г., след двумесечна обсада на Константинопол, османците най-после извършват пробив при Керко порта, намираща се между Теодосиевите и Влахернските стени, където вече не достигали бойци за отбраната. Междувременно се разиграл епизодът, описан от Мехмед Нешри, в който тежко раненият Джовани Джустиниани бил изтеглен от боя от своите войници, които също напуснали полесражението. Това довело до пълна дезорганизация на защитата, а когато нарочно подготвени султански войници подели вика „Градът е наш!“, това напълно сломило бойния дух на византииците. В този тежък за Константинопол час, последният византийски император Константин XI Палеолог се сражавал като обикновен пехотинец на първата бойна линия. Виждайки загиващата си империя, вероятно последният…

След първите 20% от „Германия, мръсна приказка“ се чувствам като след челен сблъсък с товарен влак. Може би така се е чувствал самият Виктор Пасков на гарата в Дрезден, докато реанимира собствените си очаквания, надежди и мечти, говорещи немски език, седнал върху куфара си, пълен с книги и сливова ракия от България. Романът е разтърсващ по онзи специфично пасковски начин – със своята безкомпромисна самоирония и безпощаден елегантно-циничен реализъм, който не спестява никому нищо и най-вече на себе си. Откровен, търсещ, неспокоен, истински. Кой знае защо, но се сетих за Франсоа Вийон и стиховете му, от които също улових подобни вибрации навремето. Всъщност, Пасков отдавна ме бе спечелил като свой…